Елисавет Захариаду

Елисавет Захариаду
Ελισάβετ Ζαχαριάδου
	Елисавет Захариаду Ελισάβετ Ζαχαριάδου
гръцка историчка
Родена	1931 г. Солун, Гърция
Починала	26 декември 2018 г. (87 г.)
Научна дейност
Област	История

Елисавет Захариаду (на гръцки: Ελισάβετ Ζαχαριάδου) е гръцка историчка, османистка и тюрколожка.^[1]

Биография

Родена е в 1931 година в македонския град Солун, Гърция, в семейство на бежанци от Юргюп, Кападокия. На 13 година влиза в комунистическата Национална общогръцка огранизация на младежите. С края на Гражданската война в 1949 година започва следването си във Философския факултет на Атинския университет. Работи като професорка по тюркология в катедрата по история и археология на Философския факултет на Критския университет между 1985 и 1998 година.^[1] След това учи с държавна стипендия в Училището за ориенталски и африкански изследвания в Лондон, където учи тюркология – турски, османски турски и старотурски при известния австрийски тюрколог Пол Витек, избягал от нацистите във Великобритания. В 1960 година в Солун е публикувана докторската ѝ дисертация „Хрониката на турските султани (по Codex Barberinus Graecus 111 и италианският му оригинал)“ (Το Χρονικό των Τούρκων Σουλτάνων (του βαρβερινού ελληνικού κώδικα 111 και το ιταλικό του πρότυπο)). След военния преврат в Гърция от 1967 година заедно със съпруга си, византиниста Никос Икономидис се присъединяват към съпротивителната група Демократична отбрана. При разгрома на групата в 1969 година, двамата успяват да избягат в Париж, а след това в Канада, откъдето се връщат в Гърция през 80-те години и Елисавет Захариаду започва да преподава в катедрата по История и археология на Критския университет. Елисавет Захариаду и Василис Димитриадис са и основатели на програмата по турски изследвания в Института за средиземноморски изследвания на Фондацията за изследвания и технологии и отговарят за работата му от 1987 до 1998 година.^[2]

Приносите на Захариаду са основно в областта на тюркологията и историята на османците и Османската империя, но също засягат и областта на късновизантийската история, особено връзките на Византия и турците, венецианската история и новогръцката история.^[2]

Захариаду става почетен доктор от Анкарския университет в 1990 година и член на Академия Еуропеа в 1994 година.^[2]

В 1991 година излиза важната книга на Елисавет Захариаду „История и легенди на старите султани (1300–1400)“, посветена на паметта на Никос Своронос.^[2]

Библиография

Το Χρονικό των Τούρκων Σουλτάνων (του βαρβερινού ελληνικού κώδικα 111) και το ιταλικό του πρότυπο („Хрониката на турските султани (по Codex Barberinus Graecus 111 и италианският му оригинал)“), Солун, 1960
Trade and Crusade, Venetian Crete and the Emirates of Menteshe and Aydin (1300-1415) („Търговия и кръстоносни походи, Венециански Крит и емиратите Ментеше и Айдън (1300-1415)“), Венеция, 1983
Romania and the Turks (c.1300 - c.1500) („Романия и турците (около 1300 - около 1500)“), Лондон 1985, ISBN 0-86078-159-3
Ιστορία και θρύλοι των παλαιών σουλτάνων, 1300-1400 „(История и легенди на старите султани 1300-1400“), 1991 ISBN 978-960-250-059-0. (второ издание 1999)
Δέκα τουρκικά έγγραφα για την Μεγάλη Εκκλησία (1483-1567) („Десет турски документи за Великата църква (1483-1567)“, 1996, ISBN 978-960-7094-69-8
Studies in pre-Ottoman Turkey and the Ottomans, („Изследвания на предосманска Турция и османците“), 2007
Πηγές για την τουρκική ιστορία στα αρχεία των Ιπποτών της Ρόδου, 1389-1422 („Извори за турската история в родоския архив на хоспиталиерите, 1389-1422“) с Антъни Лътрел, 2009 ISBN 978-960-371-051-6
with Gülsün Ayvali, Antonis Xanthynakis, Το χρονικό των Ουγγροτουρκικών πολέμων (1443-1444) („Хроника на унгаро-османските войни (1443-1444)“), заедно с Гюлсюн Айвали и Антонис Ксантинакис, Ретимно, 2005, ISBN 978-960-524-217-6

Елисавет Захариаду е редактор на публикациите на първите четири международни симпозиуми на програмата по турски изследвания на Института за средиземноморски изследвания:^[3]

The Ottoman Emirate, ca. 1300–1389. Halcyon Days in Crete I: A Symposium Held in Rethymnon, 11–13 January 1991, Crete University Press, Rethymno 1994, ISBN 978-960-7309-58-7
The Via Egnatia under Ottoman Rule, 1380–1699. Halcyon Days in Crete II: A Symposium Held in Rethymnon, 9–11 January 1994, Crete University Press, Rethymno 1997 ISBN 978-960-524-017-2
Natural Disasters in the Ottoman Empire. Halcyon Days in Crete III: A Symposium Held in Rethymnon, 10–12 January 1997, Crete University Press, Rethymno 1999, ISBN 978-960-524-092-9
The Kapudan Pasha: His Office and Ηis Domain. Halcyon Days in Crete IV: A Symposium held in Rethymnon, 7–9 January 2000, Crete University Press, Rethymno 2002, ISBN 978-960-524-151-3

Бележки

↑ ^а ^б Κολοβός, Ηλίας. Η προσωπικότητα και το έργοτης Ελισάβετ Ζαχαριάδου (1931 – 2018) // Αριάδνη (23/24). (2016–17/2017–18). ISSN 1105-1914. σ. 298. (на гръцки)
↑ ^а ^б ^в ^г Κολοβός, Ηλίας. Η προσωπικότητα και το έργοτης Ελισάβετ Ζαχαριάδου (1931 – 2018) // Αριάδνη (23/24). (2016–17/2017–18). ISSN 1105-1914. σ. 300. (на гръцки)
↑ Elizabeth Zachariadou // Foundation for Research and Technology, Hellas – Institute for Mediterranean Studies. Архивиран от оригинала на 2013-02-04. Посетен на 18 May 2014.

[Κολοβός_298-1] а ^б Κολοβός, Ηλίας. Η προσωπικότητα και το έργοτης Ελισάβετ Ζαχαριάδου (1931 – 2018) // Αριάδνη (23/24). (2016–17/2017–18). ISSN 1105-1914. σ. 298. (на гръцки)

[Κολοβός_300-2] а ^б ^в ^г Κολοβός, Ηλίας. Η προσωπικότητα και το έργοτης Ελισάβετ Ζαχαριάδου (1931 – 2018) // Αριάδνη (23/24). (2016–17/2017–18). ISSN 1105-1914. σ. 300. (на гръцки)

[cv-3] Elizabeth Zachariadou // Foundation for Research and Technology, Hellas – Institute for Mediterranean Studies. Архивиран от оригинала на 2013-02-04. Посетен на 18 May 2014.

[1]

[2]

[3]