Еремия Българов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Еремия Българов
български революционер
Роден: 1836 или 1837
Починал: 1868

Еремия Българов е български революционер, участник в Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Еремия Петров Българов е роден през 1836 или 1837 г. в семейството на Петър и Станка Ангелови от с. Медковец, Ломско. Българов не е негово родно име, той сам се е нарекъл така от любов към родината.

Баща му бил близък другар, съратник и знаменосец на войводата Иван Кулин. Майка му, Станка е сестра на Иван Кулин, т.е. Иван Кулин е вуйчо на Еремия Петров.

Еремия учи в Лом при Кръстю Пишурка, а след завършване на класното училище е изпратен да продължи образованието си в Белград (ок. 1854 г.). Няма много данни за живота му до 1867 г. Вероятно е участвал в Първата българска легия, а след това е бил в продължение на четири и половина години подофицер в Сръбската армия (до 14 юни 1867 г.). През 1867 г. участва в сформирания от Любен Каравелов революционен комитет в Белград. През лятото комитетът организира Зайчарската чета с войвода Иван Кулин и военен командир племенникът му Еремия Българов. Младият революционер извършва трескава дейност по набиране на доброволци, пари и оръжие. Сигурни в дружелюбното отношение на сръбските власти, четниците свободно се събират край сръбско-турската граница, но преминалата границата част от четата е посрещната и обстрелвана от многолюдни вражески сили. Положението се усложнява от предателското поведение на сръбските погранични части, които обстрелват четниците в гръб. Еремия Българов е арестуван и съден. След като излежава четиримесечната си присъда, се прехвърля в Румъния. Не след дълго се присъединява към четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и е включен в нейния щаб.

Според Филип Симидов загива в сражението при Вишовград, а според други източници - на Бузлуджа.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Маркова, Зина. „Четата от 1868 година“, Издателство на БАН, София, 1990 г.