Ернст Аугустин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ернст Аугустин
Ernst Augustin
Роден 31 октомври 1927 г.
Починал 3 ноември 2019 г. (92 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Флаг на ГДР ГДР
Флаг на Полша Полша
Жанр роман, проза
Награди Награда Херман Хесе (1962)
Награда Клайст (1989)
Мюнхенска литературна награда (1999)
Награда Мьорике (2009)

Ернст Аугустин (на немски: Ernst Augustin) е германски писател, автор главно на романи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ернст Аугустин е роден на 31 октомври 1927 г. в град Хиршберг, Германия, който след 1945 г. става отново полски като Йеленя Гора.

Аугустин прекарва детството си в Швайдниц и Шверин, където завършва гимназия. След края на Втората световна война полага през 1947 г. зрелостен изпит. Желанието му да стане архитект е осуетено от родителите му. Затова от 1947 до 1950 г. следва медицина в университета на Росток, а после се премества в Хумболтовия университет в Берлин. Завършва с дисертация на тема „Елементарни белези при болни от шизофрения“.

От 1953 до 1955 г. работи като спешен хирург във Висмар, а от 1955 до 1958 г. като асистиращ лекар по неврология и психиатрия в болницата Шарите в тогавашния Източен Берлин.

През 1958 г. Аугустин бяга от ГДР в Западна Германия. От 1958 до 1961 г. ръководи болница в Афганистан, финансирана от американска строителна фирма. Пътува из Пакистан, Индия, Турция и Съветския съюз.

След завръщането си в Германия е стационарен лекар в нервната клиника на Мюнхенския университет. Напуска тази длъжност през 1962 г., но до 1985 г. работи като експерт по психиатрия.

През 1966 г. е поканен от Ханс Вернер Рихтер да прочете свой текст при срещата на литературното сдружение Група 47 в Принстън, където участва и Петер Хандке.

Ернст Аугустин живее в Мюнхен. Член е на Баварската академия за изящни изкуства и на Немската академия за език и литература в Дармщат.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

През 50-те години писателското дело на Ернст Аугустин черпи импулси от творчеството на Франц Кафка. По-късно той посочва в тази връзка романа на Томас Ман „Йосиф и неговите братя“. Също така смята, че търпи влияния от писателя предромантик Жан Паул.[1]

Аугустин е смятан за представител на фантастичната литература и последовател на сюрреалистите. Преобладаваща тема на романите му е проявленията при разцепление на личността.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Der Kopf, Roman, 1962, 2016
  • Das Badehaus, Roman, 1963
  • Mamma, Roman in drei Teilen, 1970, 2007
  • Raumlicht: Der Fall Evelyne B., 1976
  • Eastend, Roman, 1982
  • Der amerikanische Traum, Roman, 1989
  • Mahmud der Schlächter oder Der feine Weg, 1992, 2003
  • Gutes Geld, Roman in drei Anleitungen, 1996
  • Die sieben Sachen des Sikh, Ein Lesebuch, 1997
  • Die Schule der Nackten, Roman, 2003
  • Der Künzler am Werk. Eine Menagerie, 2004
  • Badehaus Zwei, Roman, 2006
  • Robinsons blaues Haus, Autobiographischer Abenteuerroman, 2012
  • Das Monster von Neuhausen, Ein Protokoll, 2015

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]