Ескимоско-алеутски езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ескимоско-алеутски езици
Eskymo-aleutske jazyky.jpg
Разпространение на ескимоско-алеутските езици
Разпространение Аляска, Нунавут, Гренландия
Говорени от ок. 85 000 души
Систематизация по Ethnologue

Ескимоско-алеутските езици са езиково семейство, произлизащо от Аляска, Северна Канада, Гренландия и Чукотка.

Семейството се разделя на два клона: ескимоски езици и алеутски език. Алеутският се говори на Алеутските отрови и има няколко диалекта. Ескимоските езици имат две подсемейства: юпикските езици, говорени в западните и югозападните части на Аляска и в най-източните части на Сибир, и инуитските езици, говорени в северните части на Аляска, Канада и Гренландия. Инуитските езици се говорят на голяма територия и могат да имат големи различия помежду си.[1]

Правилното класифициране на сиреникския език, част от ескимоското семейство, все още не е определено. Докато някои лингвисти го считат за член на юпикското подсемейство,[2] други го поставят в отделно разклонение на ескимоското семейство, редом до юпикските и инуитските езици.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според Националния езиков център на Аляска, общият език прародител на ескимоско-алеутските езици се е разделил на ескимоски и алеутски разклонения преди поне 4000 години.[1][4] Ескимоското семейство се разделя на юпикски и инуитски езици преди около 1000 години.[4]

Ескимоско-алеутските езици са сред коренните езици на Америка. Това, все пак, е географска категория, а не родствена такава. Ескимоско-алеутските езици не са свързани с останалите езикови семейства в Северна Америка.[4] Смята се, че свидетелстват за отделна, последна древна миграция на хора от Азия. Някои експерти вярват, че прародината на прото-ескимоско-алеутските езици се намира в Сибир, а не в Аляска.[5]

Вътрешна класификация[редактиране | редактиране на кода]

  Юпикски езици Инуитски езици
Централноюпикски език Юитски език Инупиакски език Гренландски език
вода miq miq imiq imiq
четири ctamat stamat sisamat sisamat
човек juk juk inuk inuk
ръка tal̥iq tal̥iq talik taliq
друг al̥l̥a al̥a alla avla

Ескимоско-алеутски езици[редактиране | редактиране на кода]

Алеутски
Западноцентрални диалекти (60 – 80 говорящи)
Източни диалекти (400 говорящи)
Ескимоски езици
Юпикски (11 000 говорящи)
Централноюпикски (10 000 говорящи)
Общ централноюпикски
Чевакски диалект
Нунивакски диалект
Алутикски (400 говорящи)
Кониагски диалект
Чугачки диалект
Юитски (1400 говорящи)
Чаплински диалект
Сейнтлорънски диалект
Наукански (70 говорящи)
Сиреникски (мъртъв)
Инуитски (98 000 говорящи)
Инупиакски (3500 говорящи)
Инувиалуктун (765 говорящи)
Сиглитун
Инуиннактун
Натсилингмиутут
Инуктитут (40 000 говорящи)
Нунатсиавумтиутут (550 говорящи)
Нунавимиутитут
Южнобафински диалект
Севернобафински диалект
Айвиликски диалект
Киваликски диалект
Гренландски (54 000 говорящи)
Западногренландски диалект (50 000 говорящи)
Източногренландски диалект (3500 говорящи)
Северногренландски диалект (1000 говорящи)

Характерни черти[редактиране | редактиране на кода]

Всяка дума трябва да има само един корен, който се намира винаги в началото.[6] Ескимоско-алеутските езици имат относително малък брой корени – в случая на общия централноюпикски език около 2000.[7] След корена има свързани морфеми, които добавят допълнително значение към корена. Ако значението на тази морфема трябва да бъде използвано само по себе си, се използва специален неутрален корен. В края на думите може да има една от няколко клитики.

Фонологично, ескимоско-алеутските езици си приличат с други северноамерикански езикови семейства (езици на-дене и цимшиански езици) и с чукотско-камчатските езици. Обикновено има само три гласни букви, /a/, /i/, /u/, макар някои юпикски диалекти да имат и ə. Никой от езиците от семейството няма абруптивни съгласни, по което си приличат повече със сибирските езици, отколкото със северноамериканските. В ескимоско-алеутските езици присъстват беззвучни преградни съгласни в четири позиции, като изключение прави само алеутският език.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Kaplan, Lawrence. Inupiaq and the Schools – A Handbook for Teachers. Alaska Native Language Center, University of Alaska Fairbanks, 1984.
  2. "Ethnologue report for Yupik Sirenk", Ethnologue
  3. "Alaska Native Languages – An Overview"
  4. а б в Jacobson, Steven. Central Yupik and the Schools – A Handbook for Teachers. Alaska Native Language Center, University of Alaska Fairbanks, 1984.
  5. Vovin, Alexander. 2015. Eskimo Loanwords in Northern Tungusic. Iran and the Caucasus 19 (2015), 87 – 95. Leiden: Brill.
  6. Mattissen, Johanna. Dependent–Head Synthesis in Nivkh: A Contribution to a Typology of Polysynthesis p. 282. ISBN 90-272-2965-1
  7. Garry, Jane and Rubino, Carl R. Galvez, Facts about the World's Languages: An Encyclopedia of the World's Major Languages pp. 842 – 844. ISBN 0-8242-0970-2