Жак Асеов
| Жак Асеов | |
| български предприемач | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 27 октомври 1982 г.
|
| Учил в | Софийски университет Виенски университет |
| Предприемаческа дейност | |
| Област | Тютюнева промишленост |
| Жак Асеов в Общомедия | |
Жак Хаим Асеов е български предприемач от еврейски произход, роден в град Дупница.
Произхожда от богато еврейско семейство. Завършва икономика във Виена.[1]
Той е сред най-богатите хора на времето в Царство България (състоянието му се оценявало на повече от 150 000 000 лв.), благодарение най-вече на семейния бизнес с тютюн. Наследява този бизнес от баща си с цигарената фабрика „Фернандес“. Учредител и собственик е заедно с брат си Уриел на фирмата „Балкантабак“, разпространител е и на филми. Запален планинар, Жак дарява на Българския туристически съюз немалки сума за построяването и обзавеждането на хижите „Скакавица“, „Осогово“, „Мусала“ и на Метеорологическата наблюдателница на връх Мусала. С негови пари е построено читалището „Напредък“ в град Дупница – дарение на стойност 250 000 лв.[2]
През 1926 година става изключителен представител на германската тютюнева фирма „Реемтсма“ в Царство България, което увеличава състоянието му.
През 1935 година купува 835 акции на АД „Театър Роял” и става главен акционер. Започва сериозен ремонт на сградата — надстрояват се нови 4 етажа. През 1940 г. Асеов започва ремонт на залата. Днес в тази сграда се помещава театър „Българската армия“.[3]
През 1936 година е участник в получилото голям резонанс съдебно дело, наречено „Процесът Жак Асеов – вестник „Полет“. Асеов губи делото за клевета срещу журналиста Янаки Почеканов. В основата на процеса е статия във вестник „Полет“ срещу „системата на шкартото“. Тя е позволявала на тютюнотърговците при изкупуване на тютюна от селските стопани да обявяват за брак до 50% от тяхната реколта.[4]
В края на 30-те години разпродава част от имотите си и емигрира в САЩ.
През 1943, вече живеещ в Ню Йорк, Асеов участва в Спасяването на евреите в България.[5]
Жак Асеов е също така социалдемократ, ротарианец, масон[6].
Удостоен със званието Почетен гражданин на Дупница през 2020 година.[7]
Асеов е и един от героите на романа „Жените от Кино Роялъ“ (2019) на писателката Леа Коен.[8]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А – Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 382.
- ↑ Митко Новков. Еврейските строители на съвременна България // Гледна точка. Kultura.bg, 23 септември 2022. Посетен на 6 декември 2024.
- ↑ Театър „Българската армия“. За нас // tba.art.bg. Посетен на 6 декември 2024.
- ↑ Румиана Кишкина. Асеов срещу Почеканов – един скандален процес в тютюневия град Дупница // Kamerton.news, 31 август 2018.
- ↑ Христо Бояджиев. Спасяването на българските евреи през Втората световна война // Глава СЕДМА. Депортацията на евреите от Тракия и Македония. Либерален преглед, 2 октомври 2012.
- ↑ Венцислав. Ролята на българското масонство за укрепване на българската държава и българската армия от 1878 до 1946г // Магистърска теза. Университет по библиотекознание и информационни технологии. Посетен на 6 декември 2024.
- ↑ Крум и Стефан Чапрашикови и Жак Асеов станаха почетни граждани на община Дупница // Kamerton.news, 19 октомври 2020. Посетен на 6 декември 2024.
- ↑ Кои са „ЖЕНИТЕ ОТ КИНО РОЯЛЪ“? // enthusiast.bg. Посетен на 6 декември 2024.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Григор Николов, „Жак Асеов внася първия буик в България“, сп. „Мениджър“, бр. 112, февруари 2008
