Жак Вентура
| Жак Вентура Jacques Ventura | |
| гръцки журналист и политик | |
 | |
| Роден |
1899 г.
|
|---|---|
| Починал | 1944 г.
|
| Етнос | евреи[1] |
| Политика | |
| Партия | Комунистическа партия на Гърция |
| Депутат | |
Жак Вентура (на ладино: Jacques Ventura, на гръцки: Ζακ Βεντούρα) е еврейски журналист и политик от Гърция. Член е на Социалистическата работническа партия на Гърция, по-късно станал Комунистическа партия на Гърция, секретар е на младежката организация на Комунистическата партия (ОКНЕ) и е избран в гръцкия парламент от Комунистическата партия и Обединения фронт на работниците, селяните и бежанците. Загива в Аушвиц по време на Втората световна война.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Вентура е роден в 1899 година в Солун, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Вентура е полиглот и взима участие в Гръцко-турската война от 1919 - 1922 година като преводач на генерал-майор Георгиос Кондилис.[2] В Солун редактира социалистическия вестник „Аванти“ (1912 - 1923), във френскоезичния вестник „Информасион“[3] и е сред учредителите на Съюза на редакторите на ежедневни вестници на Македония-Тракия в 1923 година.[4]
Вентура влиза в Социалистическата работническа партия от самото ѝ създаване в 1918 година. През септември 1920 година като представител на Федерацията на социалистическите работнически младежки организации на Гърция участва в извънредния конгрес на СРП. В 1922 година на така наречената Февруарска конференция СРП предлага линия за дългосрочно легално съществуване на партията.[5] На 29 ноември 1922 година участва в учредителния конгрес на младежката организация на партията ОКНЕ, става член на секретариата на организацията и впоследствие неин секретар.[6]
На общинските избори в 1925 година в Солун е избран за общински съветник, но е освободен след приемането на антикомунистическия закон от 8 февруари 1926 година.[7]
В 1926 година е избран за народен представител от Единния фронт на работниците, селяните и бежанците.[8] Въпреки факта, че е член на парламента, Вентура е преследван за участие в стачната борба.[9]
Чрез своите статии и политическа дейност Вентура защитава правата на еврейската общност, изисквайки установяването на съботата като ден за почивка за евреите, правото да водят счетоводни книги и да преподават в училищата на ладински, както и преследването на антисемитизма.[10][11]
През 1926 година Вентура се съгласява с предложението на някои партийни лидери да подкрепят монархиста Константинос Демердзис на президентските избори, което е отхвърлено от други партийни фигури и преди всичко от Никос Захариадис.[12] Вентура е изключен от партията като ликвидатор,[13] както поради умерените си възгледи, така и поради отказа си да подкрепи позицията за автономия на Македония.[14][15] идваща от Коминтерна от ноември 1924 година.[16] Едва в началото на 30-те години ръководството на КПГ решава, че този лозунг е неоснователен. Захариадис, генерален секретар на КПГ, пише, че „Коминтернът направи грешка, когато ни принуди да приемем в полза на Българскта комунистическа партия лозунга за единна и независима Македония, който ни причини толкова много злини.“ В 1936 година КПГ представя на Коминтерна своята нова линия за равенство на малцинствата в рамките на гръцката държава, отхвърляйки лозунга за „независима Македония“. Коминтернът приема новата линия на КПГ, но в действителност комунистическите партии на северните съседи на Гърция не я приемат.[17].
Вентура продължи да подкрепя комунистическата партия след изключването му.[18] Той остава редактор на еврейския вестник „Аванти“ до спирането на неговото издаване с влизането на германската армия в Солун през април 1941 година.[19]
С началото на тройната немско-италиано-българска окупация на Гърция Вентура и семейството му успяват да се измъкнат на Крит. Той и семейството му намират убежище в село Врахаси в Източен Крит, в къщата на комуниста Еманулос Спанакис. След 2 години Спанакис е арестуван по донос за укриване на евреи, а с него и Вентура и семейството му. Съпругата и синът на Вентура загиват при потъването на „Данаи“ през юни 1944 година,[20] заедно с 400 затворени членове на гръцката съпротива, 260 евреи и 300 италиански военнопленници.[21] Жак Вентура загива в концлагера Аушвиц.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ kis.gr
- ↑ Εφημερίδα Εμπρός Φύλλο: 8/9/1949, Σελίδα: 4 // Архивиран от оригинала на 2021-12-09. Посетен на 2015-10-16.
- ↑ εφημερίδα Μακεδονία Φύλλο: 21/10/1924, Σελίδα: 1
- ↑ ΤΟ ΧΡΟΝΙΚΟ ΤΗΣ ΕΝΩΣΗΣ // Архивиран от оригинала на 2015-10-21. Посетен на 2015-10-16.
- ↑ Αβράαμ Μπεναρόγια, Η πρώτη Σταδιοδρομία του Ελληνικού Προλεταριάτου, εκδόσεις ΟΛΚΟΣ, σελ 161
- ↑ "Νίκος Ζαχαριάδης – Το απόρρητο αυτοβιογραφικό του σημείωμα προς την ΚΕ του ΚΚΕ, 1946" // Архивиран от оригинала на 2014-11-16.
- ↑ «Αφιέρωμα 2012: Παύση δημοτικών συμβούλων πριν καν καταλάβουν την έδρα τους (1926)»
- ↑ εφημερίδα Μακεδονία, Φύλλο: 14/11/1926, Σελίδα: 1 // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2015-10-16.
- ↑ εφημερίδα Μακεδονία Φύλλο: 6/1/1927, Σελίδα: 5
- ↑ εφημερίδα Ριζοσπάστης, Φύλλο: 13/4/1927, Σελίδα: 2 // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2015-10-16.
- ↑ Εφημερίδα Μακεδονία, Φύλλο: 10/2/1927, Σελίδα: 3
- ↑ εφημερίδα Ριζοσπάστης Φύλλο: 16/12/1933, Σελίδα: 3 // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2015-10-16.
- ↑ Τα Παρασκήνια του ΚΚΕ, Ελευθέριος Σταυρίδης, Εκδότης: ΕΛΕΥΘΕΡΗ ΣΚΕΨΙΣ σελ 392
- ↑ Τα Παρασκήνια του ΚΚΕ, Ελευθέριος Σταυρίδης, Εκδότης: ΕΛΕΥΘΕΡΗ ΣΚΕΨΙΣ σελ 435, 456
- ↑ εφημερίδα Εμπρός Φύλλο: 18/12/1927, Σελίδα: 5
- ↑ Βασίλης Κ.Γούναρης. Οι Σλαβόφωνοι της Μακεδονίας: Η πορεία της ενσωμάτωσης στο ελληνικό εθνικό κράτος, 1870 - 1940 // Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 2015-10-16. (на гръцки)
- ↑ Ελευθεροτυπία — «Η σύγκρουση του ΕΛΑΣ με τους αυτονομιστές στη Μακεδονία»
- ↑ Άγις Στίνας, Αναμνήσεις εκδόσεις Ύψιλον σελ138
- ↑ Εφημερίδα Ριζοσπάστης, Φύλλο: 3/12/1983, Σελίδα: 2 // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2015-10-16.
- ↑ Αλ.Δάγκας, ο Χαφιές
- ↑ Έπεσαν για τη Ζωή, Έκδοση της Κεντρικής Επιτροπής του Κομμουνιστικού Κόμματος Ελλάδας,Αθήνα 2001, σελ.262
