Жамила Колономос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Жамила Коломонос)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жамила Колономос
Жамила Колономос
югославска партизанка

Родена
Починала

Образование Скопски университет
Научна дейност
Област Лингвистика
Жамила Колономос в Общомедия

Жамила Исак Колономос (на македонска литературна норма: Жамила Исак Колономос) е югославска партизанка, деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония, университетска преподавателка и общественичка.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 18 юни 1922 година в град Битоля в семейство на евреи, преселени от Янина. Влиза в СКМЮ, а от април 1942 година е и член на ЮКП. През април 1943 година влиза в Битолския народоосвободителен партизански отряд Гоце Делчев. По-късно е заместник-политически комисар на първа македонско-косовска ударна бригада и заместник-политически комисар на Четиридесет и втора македонска дивизия на НОВЮ. От декември 1944 година е член на Покрайненския комитет на СКМЮ за Македония и член на Окръжния комитет на МКП за Битоля. Сътрудничи на вестник „Народен войник“. След Втората световна война завършва Философския факултет на Скопския университет в катедрата по френски език и литература. Влиза в Антифашисткия фронт на жените на Македония и е секретар на Окръжния народен комитет в Тетово. На първия конгрес на МКП става кандидат-член на ЦК на МКП, а на втория конгрес е избрана за член на ЦК на МКП, като е преизбирана на третия и на четвъртия. Става член на Агитпроп на ЦК на МКП и на Кадровата комисия на ЦК на МКП. Републикански пратеник в Събранието на Социалистическа република Македония. През 1962 година е избрана за почетен професор в Катедрата за романска филология към Философския факултет на Скопския университет. Носител на Партизански възпоменателен медал 1941 година и Орден на братството и единството със златен венец.[2][1] Омъжена е за македонския поет Аврам Садикарио. Умира в Скопие на 18 юни 2013 година, на 91-ия си рожден ден.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Пословице, изреке и приче Сефарда, Београд, 1978;
  • Евреите во Македонија во Втората светска војна (1941-1945), т. 1-2, Скопие, 1986 (съредактор);
  • 500 години од еврејско-шпанскиот јазик во Македонија, Сефардски одгласи. Студии и сеќавања за Евреите во Македонија, Скопие, 1995, 53-64;
  • Миграциите на Евреите во Македонија од античко време до денес, Сефардски одгласи. Студии и сеќавања за Евреите во Македонија, Скопие, 1995, 77-85;
  • Учеството на Евреите од Македонија во народноослободителното движење и револуцијата, Сефардски одгласи. Студии и сеќавања за Евреите во Македонија, Скопје, 1995, 102-147;
  • Евреите во Македонија и нивниот јазик, Сефардски одгласи. Студии и сеќавања за Евреите во Македонија, Скопие, 1995, 224-249;
  • Морфологија на еврејско-шпанските говори во Битола и Скопие, Сефардски одгласи. Студии и сеќавања за Евреите во Македонија, Скопие, 1995, 250-270;
  • Евреите во Македонија и нивниот јазик, Јазиците на почвата на Македонија, МАНУ, Скопје, 1996, 111-126;
  • Морфологија на еврејско-шпанските говори во Битола и Скопие, Јазиците на почвата на Македонија, МАНУ, Скопие, 127-138;
  • Sinteyas de los sefardes de la Makedonia: memoria, uzos, mantinision, Скопје,2005;
  • Еврејските заедници во Македонија до 1941 година, Скопските Евреи, Скопје, 2002, 7-51;
  • Monastir without Jews, New York, 2008 (спомени).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола.. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 95.
  2. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 717-718.
     Портал „Македония“         Портал „Македония