Жан III Добрия (Бретон)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жан III Добрия
Jean III le Bon
херцог на Бретон
Ploërmel (Morbihan) St-Armel Tombeau-ducs-de-Bretagne.JPG
Лични данни
Управление 1312 – 1341
Роден
Починал
Предшественик Артур II(1262 – 1312)
Наследник Жан Завоевател, граф дьо Монфор
Семейство
Династия Дрьо
Баща Артур II(1262 – 1312)
Майка Мария дьо Лимож
Герб Blason Pierre Ier de Bretagne.svg
Жан III Добрия
Jean III le Bon
в Общомедия

Жан III Добрия (на френски: Jean III le Bon; 8 март 1286(12860308) – 30 април 1341, Кан, Нормандия) – херцог на Бретон от 1312 година, виконт Лимож от 1312 – 1331 години, граф Ричмонд от 1334 година, от династия Дрьо.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Големият син на Артур II (1262 – 1312), херцог на Бретон (1305 – 1312), и Мария дьо Лимож (1260 – 1291), виконтеса Лимож (1263 – 1291), дъщеря на Ги VI Доблестния, виконт дьо Лимож.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През август 1312 година след смъртта на своя баща, херцог на Бретон Артур II, 26-годишния Жан III Добрия наследява херцогския титул на Бретон, а така и титула на виконт на Лимож от майка си.

Жан III Добрия укрепва херцогска власт. Демострира пълна лоялност по отношению на Франция, съхранявайки и добри отношения и с Англия. Опитва се да завещае правата на херцогството на краля на Франция, но не намира поддръжка сред бретонските барони.

Миниатюра от хроники за пренасяне тялото на херцога

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

На 30 април 1341 година 55-годишният херцог Жан III Добрия умира в Кан (Нормандия), връщайки се от двора на френския крал.

Умирайки, Жан III Добрия поставя херцогството пред сложен проблем, не назовавайки свой приемник. След смъртта на Жан започва война за Бретонското наследство, в която участват неговият малък брат Жан Завоевател, граф дьо Монфор, и граф Шарл дьо Блоа, мъж на неговата племенница Жана дьо Дрьо, графиня дьо Пентевър.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Няма деца и от трите си брака.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Фроасар – Хроники
  • Устинов В. Г..Столетняя война и Войны Роз. – М.: АСТ: Астрель, Хранитель, 2007. – 637 с. – (Историческая библиотека). – 1500 экз. ISBN 978-5-17-042765-9.

Препратки[редактиране | редактиране на кода]