Железен купол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Радар от системата Железен купол
Flickr - Israel Defense Forces - Iron Dome Intercepts Rockets from the Gaza Strip.jpg
Устройство за контрол и управление на операциите от батарея Железен купол (BMC)

Железен купол, също известна и като Желязна шапка, е израелска противовъздушна система, която функционира при всякакви метеорологични условия.

Системата е разработена от Rafael Advanced Defense Systems. Тя е проектирана, за да прихваща и унищожава ракети и артилерийски снаряди с малък обхват на действие, изстреляни от разстояние от 4 до 70 км, чиято траектория завършва в населени райони. Израел се надява да увеличи обхвата на действие на Железен Купол от сегашните 70 км до 250 км и да усъвършенства системата, така че да може да сваля едновременно ракети идващи от две различни посоки.

Железен Купол е разположен и обявен за оперативен на 27 март 2011 година. Първата система е разположена в близост до Беершеба. На 7 април 2011 година, системата успешно прихваща за първи път ракета Grad изстреляна от ивицата Газа. На 10 март 2012 година, The Jerusalem Post съобщава, че системата сваля 90% от ракетите изстреляни от ивицата Газа, които биха паднали в населени райони. Към ноември 2012 година, официални лица съобщават, че системата е неутрализирала повече от 400 ракети. На 19 ноември военният репортер Марк Томпсън пише, че докато тези цифри трудно могат да бъдат доказани, липсата на „жертви от страна на Израел, предполага, че Железен Купол е най-съвършеният и ефективен ракетен щит създаван някога“.

На 28 септември 2011, Flight Global пише, че според източници в компанията Rafael, Израелските сили за отбрана по време на разполагането и тестването на Железен Купол са установили, че той е ефективен и срещу самолети на височина до 10 000 метра.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Ислямската Шиитска военна групировка Хизбула, базирана в Ливан, започва да обстрелва безразборно населени места в Северен Израел през 1990-те, като по този начин представлява сериозно предизвикателство пред Израелските сили за отбрана. Израел обмисля идеята за своя собствена система за противоракетна отбрана, но държавни лица от американското правителство твърдят, че идеята е „обречена на провал“.[1]

През 2004 година, идеята за Железен Купол набира сила с назначаването на Бригаден генерал Даниел Голд начело на бюрото по научноизследователска и развойна дейност към Израелските отбранителни сили. Голд е силен поддръжник на идеята за противоракетен проект, дори и това да го провокира да заобикаля част от договорните регулации със цел да се осигури финансиране за проекта.[1] Голд помага да бъдат убедени ключови политически фигури в жизнената важност на проекта.[1]

През 2006 година, по време на Втората Ливанска война, близо 4000 ракети са изстреляни от Хизбула. Повечето от тях са с малък обсег и са от типа ракети „Катюша“. Те падат в Северен Израел, като немалка част от тях пада върху Хаифа, третият по големина град в страната. Масивният ракетен обстрел над страната взима 44 цивилни жертви.[2] и е причина за евакуацията на повече от 250,000 израелски граждани. Броят на израелците в обхвата на ракетите е над 1 милион.[3]

В южната част на страната, повече от 4000 ракети и 4000 минни снаряда са изстреляни безразборно. Голяма част от тях падат върху населени места. Зад атаките стои Хамас. Почти всички от изстреляните ракети са от тип Касам, изстреляни от 122 mm Grad launchers внесени нелегално в ивицата Газа. Близо 1 милион израелци попадат в обхвата на ракетния обстрел от Газа. Това представлява сериозна заплаха за страната и нейните граждани.[4]

През Февруари 2007 година, израелският министър на отбраната Амир Перез одобрява Железен Купол, като основна отбранителна система за ракетите с малък обсег.[5] Оттогава системата за $210 милиона се разработва от Rafael Advanced Defense Systems, фирма работеща съвместно с Израелските сили за отбрана.[6]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Мениджърът на проекта Полковник С. и неговият екип в Администрация за развитие на оръжейна и технологична инфраструктура (Maf'at) почти не разполагат с никакво свободно време и мислят върху името единствено през свободните си уикенди. Идеята на полковника за име, която първо му идва на ум е 'Анти-Касим', но това име бързо отпада. Жената на полковника измисля името 'Tamir' (Hebrew acronym Til Meyaret, 'ракета прихващач') за ракетите, а за самата система 'Златен Купол'. Следващата неделя, 'Tamir' е одобрен, но 'Златен Купол' е възприет, като твърде помпозно име. Затова името е частично изменено на 'Железен Купол'.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Системата е разработена, за да прихваща и унищожава ракети с малък обсег и 155 милиметрови артилерийски снаряди с обсег на действие до 70 км. Според производителя, Железен Купол оперира денонощно, при всякакви времеви условия и може да се справи с многобройни заплахи едновременно.[7]

Железен Купол има три основни компонента:[7][6]

  • Радар, който засича и проследява: радарната система е създадена от Elta, израелска военна компания и филиал на Israel Aerospace Industries, както и на ИОС.
  • Контрол на операциите и оръжеен контрол (BMC): контролният център е създаден от mPrest Systems, израелска софтуерна компания, която е субконтрактор към Rafael
  • Система за изстрелване на ракети: устройството, което изстрелва Tamir ракета прихващач, снабдена с Електро-оптичен сензор и многобройни перки за по-висока маневреност. Ракетата е произведена от Rafael.[8]

Радара на системата е разработен и произведен от IAI's ELTA, подразделение известно още като ELM-2084. Той засича изстрелването на ракета и изчислява нейната траектория. Ако ракетата е заплаха за населено място, батареята изстрелва ракета-прихващач, която неутрализира опасността.[6]

Типичната батарея[редактиране | редактиране на кода]

Типичната противоракетна батарея се състои от радарно устройство, система за контрол на ракетите и няколко установки, всички разположени на едно място. Железен Купол работи на малко по-различен принцип. Неговите установки са разпръснати, като всяка от тях съдържа 20 прихващащи ракети. Всички установки са свързани със контролната система посредством безжична връзка.[9] Според твърденията на производителя, всяка ракетна установка може да защитава над 150 квадратни километра градска площ.[10]

Финансиране[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално проекта за развитие на Железен Купол е финансиран от Израел.[11] Това позволява разполагането на първите две системи Железен Купол.[12] Впоследствие, финансиране за още осем системи Железен Купол, както и приходящите към тях ракети за прихващане се осигурява от правителството на САЩ, като до края на 2012 година две от тези системи вече са доставени.[12] Финансиране за производството и разполагането на тези допълнителни батареи Железен Купол е одобрено от конгреса на САЩ, по молба на президента Барак Обама през 2010 година.[13] През май 2010 година, Белият дом оповестява, че американският президент Барак Обама търси $210 милиона от Конгреса в бюджета за 2011, с цел да осигури производството и разполагането на допълнителни батареи Железен Купол. Говорителя на Белият дом, Томи Виетор съобщава, че президента на САЩ признава ракетите, изстрелвани от Хамас и Хизбула, за заплаха за израелския народ и държава, затова настоява да бъде подпомогнато производството на батарейни системи Железен Купол. Това е първата пряка американска инвестиция в проекта.[13] Подобна финансова помощ би могла да докара проекта до изпълнение, което до момента няма как да се случи поради липсата на нужното финансиране.[14]Няколко дни по-късно, на 20 май 2010 година, Камарата на Представителите одобрява финансирането с 410 гласа „за“ срещу 4 гласа „против“.[15] Законът за сътрудничеството и подкрепа в сферата на противоракетната отбрана (H.R. 5327), е спонсориран от Представителя Глен К.Най от Вирджиния.[16] Очаква се парите да бъдат гласувани в рамките на бюджета за 2011 година. Веднъж, след като средствата са разплатени, ще отнеме допълнителни 18 месеца преди допълнителни батареи да бъдат доставени на противовъздушната отбрана на Израел.[17]

На 9 май 2011 година, Haaretz публикува информация, идваща от началникът на Министерството на отбраната, Генерал-майор Уди Шани, че Израел планира да инвестира $1 милиард в производството и усъвършенстването на системите Железен Купол. Става въпрос за 10 – 15 батареи разположени на територията на Израел, като това е крайната цел.[18]

На 4 април 2012, Ройтерс съобщава, че висш израелски държавен служител, информира група журналисти на брифинг, че вероятно обхвата на батареите Железен Купол ще бъде увеличен от сегашните 70 км на 250 км, като това ще ограничи нуждата от разполагането на общия брой батареи от 15 на по-малко.[19]

В замяна на втория финансов трансфер, САЩ моли Израел за достъп до технологията.[20]

На 17 май 2012, когато израелския министър на отбраната Ехуд Барак се среща със секретаря на отбраната на САЩ Леон Панета, Пентагонът излиза с официално изявление от името на секретаря – „За мен бе удоволствие да информирам Министър Барак, че президентът подкрепя програма за производство на Израелски Купол и ме оторизира да позволя трансферът от $70 милиона, нужен на израелското правителство в рамките на тази фискална година.“[21]

На 18 май 2012 година, Американската Камара на Представителите гласува законът за фискалната 2013 година – National Defense Authorization Act, H.R. 4310, с допълнителни финансови средства от $680 милиона за Железен Купол в секция 227. Докладът, който придружава закона, 112 – 479, призовава за споделяне на технологията, както и съвместно строителството на Железен Купол и на територията на САЩ, като се вземат в предвид и инвестираните $900 милиона от 2011 до момента.

На 4 юни 2012 година, американските Въоръжени сили на сенатския комитет добавят $210 милиона за Железен Купол в тяхната версия на National Defense Authorization Act for 2013, S.3254. Законът чака да му бъде определена дата за разглеждане от Сената.[22]

Съвместно производство със Съединените американски щати[редактиране | редактиране на кода]

Предвид солидното финансиране от страна на САЩ, има натиск, както от Сената, така и от Камарата на представителите, да стартира съвместно производство и разработване на Железен Купол и в САЩ. По същия начин както е и с противоракетната система Arrow III. Между 40% и 50% от частите за нея са произвеждат от Боинг.[23] Медийни съобщават, че Пентагонът е настоява за същото.[24] Железен Купол попада в списъка с общите военни проекти, разработвани съвместно от двете държави.[25]

Разработка[редактиране | редактиране на кода]

Дизайн[редактиране | редактиране на кода]

През 2005 година Бригаден Генерал Дани Голд, който тогава е началник на Maf'at, решава да стартира програма, която включва разработката и демонстрациите на системата Железен Купол. През 2007 година, Израел стартира разработката Железен Купол, като предпочита израелският контрактор Rafael пред американският гигант Lockheed Martin. Израелската компания mPrest Systems е наета да създаде софтуерното ядро на системата на Железен Купол. Проекта се превръща от нещо на чертожна дъска в работеща система за по малко от 4 години. Това е изключително кратък срок за нещо, което е изцяло създадено от нулата.[26]

Няма система като тази, никъде по света, по отношение на възможности, скорост, точност.

Eyal Ron, a manager at mPrest[26]

Тестване[редактиране | редактиране на кода]

  • Юли 2008: Tamir преминава през успешни тестове.[27]
  • Март 2009: Израел успешно тества противоракетната система без да сваля действителни ракети.[28]
  • Юли 2009: Системата успешно неутрализира няколко ракети, наподобяващи Касам и Катюша, по време на тест на министерството на отбраната.[29]
  • Август 2009: Израелските отбранителни сили приключват с разполагането на нов батальон, който ще оперира със системата Железен Купол. Батальонът е част от Израелските противовъздушни сили. Системата е първата разположена в близост до ивицата Газа и в близост до границата с Ливан. Системата трябва да започне да оперира в средата на 2010 година.[30]
  • Януари 2010: Железен Купол успешно неутрализира множество ракетни обстрели, наподобяващи Касам и Катюша. [31]
  • Юли 2010: Системата успешно неутрализира множество ракети, наподобяващи Касам и Катюша. По време на теста, Железен Купол успешно разпознава ракетите, които представляват заплаха за населени райони, от тези които не са такава и няма нужда да бъдат неутрализира.[32]
  • Март 2011: Железен Купол е обявена за оперативен от ИОС и министърът на отбраната Ехуд Барак разрешава разполагането на системите.[33][34]

Разполагане[редактиране | редактиране на кода]

Системата Железен Купол започва да оперира в началото на 2011 година,[34] първоначално разположена във военновъздушни бази в Южен Израел. Системата е проектирана, така че да може да бъде разполагана и на други места, като град Сдерот, по време на ескалацията на конфликта с ивицата Газа.[35]

2011[редактиране | редактиране на кода]

На 27 март 2011, Al Jazeera English съобщава, че Железен Купол е инсталиран за първи път. Бригаден генерал Дорон Гавиш, командир на израелските военновъздушни корпуси, твърди, че Железен Купол е преминал през редица тестове и е стигнал до фазата, в която може да бъде приложен на практика на бойното поле. Системата е разположена в близост до Беершеба. Малко по-късно, същия месец последват 2 ракетни обстрела.

На 7 април 2011, след разполагането на системата в близост до Ашкелон успешно е неутрализирана ракета Град. Това е първата ракета с малък обсег изстреляна от Газа, която е неутрализирана.[36] Незабавно след това, самолет на Израелските военновъздушни сили атакува отрядът, който изстрелва ракетата.[37] На 8 април, системата успешно неутрализира други четири ракети.[38]

На 12 април, ИОС съобщават, че ще ускорят инсталирането на 3-та батарея Железен Купол. Според Haaretz, официални лица на ИОС, 3-тата система трябва да бъде доставена до 6 месеца вместо след очакваните 18.[39]

Отново по информация на Haaretz, ИОС са на път да приключат тяхната дългосрочна програма за придобиване на Железен Купол, носеща името „Halamish“, до няколко месеца. Израелските военновъздушни сили изчисляват, че броят нужни батареи за да бъдат покрити застрашените територии в Израел е 13.[39] Според учения Meir Elran, към Националния институт по изследвания в областта на сигурността, Израел има нужда от 20 батареи за да осигури адекватна защита по границите си с Ливан и Газа. Това би изисквало финансиране от страна на САЩ.[26]

На 5 август 2011, ИОС преместват Железен Купол в близост до Ашкелон.[40]

На 18 август 2011, четири ракети са изстреляни от Газа по Ашкелон. Системата определя две от ракетите като заплаха и ги сваля. Другите две падат в ненаселени територии. Батареята е преместена в близост до Беершеба.[41]

На 20 август 2011, системата прихваща 6 от общо 7 едновременно изстреляни ракети. Една пада в Бершеба и взима живота на един цивилен.[42]

На 23 август 2011, Globes съобщава, че Rafael ще отвори втора производствена линия за системи Железен Купол.[43]

На 31 август 2011, ИОС инсталират трета батарея.[10]

Отговорът на палестинските военни[редактиране | редактиране на кода]

Установка Железен Купол разположена в близост до Ашкелон

На 22 август 2011, Haaretz докладва, че палестинците използват нови тактики, за да пробият израелския ракетен щит. Такава тактика е например едновременното изстрелване на множество ракети.[42]

Решението на Върховния съд от август 2011[редактиране | редактиране на кода]

На 8 август 2011, Израелския Върховен Съд на Правосъдието отхвърля молба, елементи от системата да бъдат разположени в близост до границата с Газа.[44]

Правителството изразява мнението си, че Върховния съд не трябва да взима страна във „военни решения“, свързани с това как и къде да бъдат разположени елементи от Железен Купол.[44]

Инцидента от декември 2011[редактиране | редактиране на кода]

На 26 декември 2011 година, при поддръжката на една от системите, двама офицери повреждат ракети на стойност $1 милион[45]

2012[редактиране | редактиране на кода]

Интензивните атаки от Март 2012[редактиране | редактиране на кода]

След убийството на Зохаир ал-Каиси, главният секретар на Популярните комитети за съпротива в Газа, на 9 март 2012 година, повече от 300 ракети са изстреляни по Израел. 177 от тях падат на израелска територия. Железен Купол успешно неутрализира 56 от 71 ракети изстреляни по населени места в Израел.

Операция стълб на Отбраната – ноември 2012[редактиране | редактиране на кода]

Железен Купол в действие по време на операцията Стълб на Отбраната, Ноември 2012

Според израелски официални лица, по време на операция „Стълб на Отбраната“, Железен Купол успешно неутрализира 421 ракети.[46] На 17 ноември, след 2 изстреляни ракети по Тел Авив, една от системите Железен Купол е разположена в местността. Тя засича успешно трета ракета.[47]

CNN съобщи че успеваемостта на „Стълб на Отбраната“ е около 85%.[48]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Levinson, Charles и др. Israel's Iron Dome Defense Battled to Get Off the Ground. // The Wall Street Journal. 26 ноември 2012. Посетен на 17 декември 2012.
  2. Israel-Hizbullah conflict: Victims of rocket attacks and IDF casualties. // Israeli Ministry of Foreign Affairs. Посетен на 21 август 2009.
  3. Rubin, Uzi. The Rocket Campaign against Israel during the 2006 Lebanon War. // The Begin-Sadat Center for Strategic Studies, June 2007. Архивиран от оригинала на 9 юли 2007. Посетен на 15 август 2009.
  4. Summary of rocket fire and mortar shelling in 2008. // Intelligence and Terrorism Information Center, 1 януари 2009. Архивиран от оригинала на 14 януари 2009. Посетен на 21 август 2009.
  5. Defense Minister selects Rafael anti-missile defense system. // Haaretz. 4 февруари 2007. Архивиран от оригинала на 2 февруари 2007. Посетен на 4 август 2009.
  6. а б в Israel successfully tests „Iron Dome“ rocket & artillery shell defence system. // defpro.com, 27 март 2009. Посетен на 4 август 2009.
  7. а б Iron Dome: Defense System Against Short Range Artillery Rockets. // Rafael Advanced Defense Systems. Посетен на 6 август 2009.
  8. defence.professionals | defpro.com, Архив на оригината от 11 април 2011 г.
  9. Ballistic Missile Defense: Effectiveness of Israel's Iron Dome System. // Mostlymissiledefense.com, 19 юли 2012. Посетен на 18 ноември 2012.
  10. а б Yaakov, Katz. IAF deploys 4rd Iron Dome battery near Ashdod. // The Jerusalem Post, 31 август 2011. Посетен на 19 април 2012.
  11. U.S. Attaches Strings to Israeli Iron Dome FundsDefense News, BARBARA OPALL-ROME, 30 април 2012
  12. а б 10 Iron Domes for IDF IsraelDefense 13 юни 2012
  13. а б Entous, Adam и др. Obama seeks $205 million for Israel rocket shield. // 13 май 2010.
  14. Amos Harel. Iron Dome defense system gets new backer: Barack Obama. // Haaretz, 13 май 2010.
  15. Hilary Leila Krieger. US approves $205 m. for Iron Dome. // The Jerusalem Post, 21 май 2010.
  16. United States–Israel Missile Defense Cooperation and Support Act. // Library of Congress. Посетен на 21 май 2010.
  17. Katz, Yaakov. IDF conditionally ceases air strikes on Hamas targets. // The Jerusalem Post. 04/10/2011.
  18. Harel, Amos. Israel to invest $1 billion in Iron Dome missile defense system. // Haaretz, 9 май 2011. Посетен на 9 май 2011.
  19. Williams, Dan. Israel To Make Do With Fewer Iron Dome Units. // Reuters, 4 април 2012. Посетен на 19 април 2012.
  20. lawmakers want rights to Iron Dome weapon tech By Carlo Munoz, 25 април 2012
  21. Statement by Secretary of Defense Leon E. Panetta on Meeting with Minister Ehud Barak. // Department of Defense. Посетен на 22 юни 2012.
  22. S.3254—NATIONAL DEFENSE AUTHORIZATION ACT FOR FISCAL YEAR 2013. // Посетен на 22 юни 2012.
  23. Boeing Arrow pdf. // Архивиран от оригинала на 18 март 2006. Посетен на 25 юни 2012.
  24. U.S. Attaches Strings to Israeli Iron Dome Funds. // Посетен на 25 юни 2012.
  25. buy-america-make-iron-dome-joint-us-israel-system. // Посетен на 25 юни 2012.
  26. а б в New Israeli anti-missile system sees success in Gaza, altering war against rockets. // The Washington Post, 10 април 2011. Посетен на 13 април 2011.
  27. Israeli arms company successfully tests Iron Dome anti-Qassam missile. // Haaretz. 7 юли 2008. Посетен на 27 юли 2009.
  28. Israel successfully tests anti-rocket system. // The Guardian. 27 март 2009. Посетен на 24 август 2009.
  29. Iron Dome system successful in tests. // The Jerusalem Post. 16 юли 2009. Посетен на 27 юли 2009.
  30. IDF moves one step closer to getting Iron Dome. // The Jerusalem Post. 23 август 2009. Посетен на 24 август 2009.
  31. Israel to deploy Gaza rocket interceptor by June. // The Jerusalem Post. 6 януари 2010. Посетен на 7 януари 2010.
  32. Katz, Yaakov, „Iron Dome Successfully Intercepts Kassam, Katyusha Barrages“, The Jerusalem Post, 15 юли 2010, p. 2.
  33. Vilnai: Israel has strategic reason not to use Iron Dome. // The Jerusalem Post. 24 март 2011. Посетен на 25 март 2011.
  34. а б Barak confirms: 'Iron Dome' to be deployed within days. // The Jerusalem Post. 25 март 2011. Посетен на 25 март 2011.
  35. Harel, Amos. IDF: No plans to deploy anti-missile system in Sderot. // Haaretz. 3 февруари 2010. Посетен на 3 февруари 2010.
  36. Pfeffer, Anshel. Iron Dome successfully intercepts Gaza rocket for first time. // Haaretz, 7 април 2011. Посетен на 7 април 2011.
  37. "Iron Dome" Intercepts Rocket From Gaza. // IDF Blog. Israel Defense Forces, 7 април 2011. Посетен на 7 април 2011.
  38. Issacharoff, Avi. IDF strikes kill nine in Gaza as barrage of mortars hits Israel. // Haaretz. 8 април 2010. Посетен на 8 април 2010.
  39. а б Yagna, Yanir. Israel speeds up third Iron Dome battery in wake of Gaza attacks. // Haaretz, 12 април 2011. Посетен на 12 април 2011.
  40. Harel, Amos. IDF redeploys Iron Dome as rocket fire from Gaza increases. // Haaretz, 5 август 2011. Посетен на 5 август 2011.
  41. Curiel, Ilana. Iron Dome intercepts 2 rockets fired at Israel. // Ynetnews. 18 август 2011. Посетен на 18 август 2011.
  42. а б Pfeffer, Anshel. Israeli defense sources: Gaza terror groups change tactics to avoid Iron Dome system. // Haaretz. 22 август 2011. Посетен на 22 август 2011.
  43. Azoulai, Yuval. Rafael to double Iron Dome production. // Globes, 23 август 2011. Посетен на 25 август 2011.
  44. а б Paraszczuk, Joanna. Petition rejected to deploy Iron Dome near border towns. // The Jerusalem Post, 9 август 2011. Посетен на 10 август 2011.
  45. בשל רשלנות: נזק של מיליון דולר למערכת כיפת ברזל. // Walla!. 29 декември 2011. Посетен на 29 декември 2011. (на иврит)
  46. Pillar of Defense Ends in Ceasefire. // Israeli Air Force website, 21 ноември 2012. Посетен на 9 април 2013.
  47. Williams, Dan. Tel Aviv saved by Iron Dome intercept. // Reuters UK, 17 ноември 2012. Посетен на 9 април 2013.
  48. Watching Israel's Missile Defense. // CNN. 20 ноември 2012. Посетен на 21 ноември 2012.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Iron Dome“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]