Женска община

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Женска община е бивша женска благотворителна организация в Търново.

Появата на сдружение, което да обедини усилията на жените от Търново и да придаде официален, публичен характер на тяхната търсене и готовност за обществено присъствие, до голяма степен се дължи на енергичната инициативата на Евгения Кисимова. Още от края на 50-те години на 19 век тя търси поле за изява извън пределите на дома и семейството - тя подготвя художествено иконата на Света Богородица, през 1863 участва в Цариградското изложение, контактува с Васил Чолаков за събиране на фолклорни материали и др.

Учредяване на Женската община[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за такова дружество възниква през 1869 под името Женска община. Денят 8 септември не е избран случайно - това е празникът Малка Богородица. След отпуст църква и направения водосвет, Евгения Кисимова произнася реч пред събралото се мнозинство на тема женското образование и отправя своя първи апел към търновката да поеме и тя част от отговорността по образованието на девойките.

Второто събрание на "Женската община" е организирано в училището при църквата "Свети Никола". Третото е проведено на 19 октомври 1869. Тогава е приет Уставът на дружеството. Евгения Кисимова произнася реч, в която очертава задачите на дружеството – да се отвори каса за набиране на средства. Със събраните капитали ще бъдат подпомагани девическите училища и една главна учителка, която да обучава момичетата на необходимите науки. На по-късен етап дружеството ще има задача да отвори училища в селата около Търново.

В първото ръковдство участие вземат:

  • Евгения х. Д. Кисимова – председател
  • Винития Ст. Сaрафидева – касиер
  • Иванка х. Петкова – писар
  • протонотарий Димитър – духовен отец /наставник/

На това събрание се оказва, че 32 търновки даряват веднага сума в размер на 6752 гроша. За кратко техният брой се е увеличил на 95 члена.

Наред с дарителките, спомоществователи на дружеството са митрополит Панарет Рашев от Букурещ, епископ Климент Браницки, архим. Максим Райкович от Галац, търновският мютесарафин Хайдар бей и др. Събраните средства отиват главно за издръжка на Девическото училище в Търново.

Друга важна инициатива е организиране на Неделно училище в Търново на 25 март 1870. Занятията се провеждат в храма "Св.св. Константин и Елена". Учителка в Неделното училище е Иванка х. Петкова, племенница на Евгения Кисимова, завършила образование в Русия.

Третото направление на дружеството е насочено към изпращане на млади момичета да продължат своето образование в чужбина – Русия и Румъния. Сред възпитаничките са Тодора Илиева, София Кочова, Евгения Шекерджиева, Мария Ферадова, Елисавета Райкова, Велика Начова, Кина х. Петкова.

Дружество „Милосърдие“[редактиране | редактиране на кода]

За известен период от време дейността на дружеството е прекратено. На 1 август 1877 в двора на църквата "Свети Атанасий" Евгения Кисимова отново събира жените, след подходяща реч, те основават дружество "Милосърдие". Руско-турската война е в своя разгар и дружеството се ангажира с осигуряване на подслон за бежанците, както и мобилизиране на жените за милосърдни сестри по болниците и къщите на ранените. Дейността, която започват да развиват е разнообразна и свързана със събиране на средства, дрехи, храни, оказване на медицинска помощ.

Дейността на нооснованото дружество "Милосърдие" отговаря на социалната и политическа обстановка по онова време. Работата му е в синхрон с дейността на Славянско благотворително дружество.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • "Девическото образование в Търново", 1936, с.28
  • Кулелиев, Йордан, "Словото на Евгения Кисимова", в. Право, №31, 27 септември 1869
  • Речта на Евгения Кисимова, в. Македония, №52, 8 ноември 1869
  • Драганова, Т. Известия на ОИМ – В. Търново, кн.3/1996, стр. 85
  • Иван Радев, "Историята на Велико Търново XVIII - XIX век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 644-647