Живка Балтаджиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Живка Балтаджиева
Живка Балтаджиева през 2010 година
Живка Балтаджиева през 2010 година
Родена 23 септември 1947 г. (71 г.)
Професия поет, преподавател, преводач
Националност Флаг на България България
Активен период 1970 -
Жанр поезия

Живка Балтаджиева е българска поетеса, преподавателка и преводачка.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Живка Балтаджиева е родена на 23 септември 1947 г. в София. Отраства в Сливен, където започва да пише стихове. През 1971 г. завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. След дипломирането си работи в Българско радио, а по-късно в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. От 1994 г. преподава литература в Университета Комплутенсе в Мадрид. Доктор на филологическите науки. Редактор е и в мадридското издателство „Амаргорд“, [1] където ръководи колекцията Източно Крило – Ala Este. Доктор на филологическите науки.

Издава първата си стихосбирка „Слънчево сплитане“ през 1971 г., а следващата „Дневно осветление“ през 1982 г. В следващите 25 години не публикува. Третата ѝ стихосбирка „Безродни митологии“ е издадена през 2007 г., а четвъртата „Никога. Други стихове“ през 2010 г. В Испания публикува двуезичните „Sol – Слънце“ (2012, Carmina en mínima re, Barcelona) и „Fuga a lo Real – Бягство в реалността“ (2012, Amargord Ediciones, Madrid, 2º издание 2013, 3º – 2019), „GenES“ (2016, Amargord Ediciones, Madird, Fiebre, Ejemplar Único, 2019.

Превеждана е на различни езици и стиховете ѝ са включени в много антологии. Носител е на няколко национални и международни награди, както за поезия, така и за превод и есе. През 2014 г. международният фонд „Поезия“ я удостоява с наградата „Поети на други светове“ за нейното цялостно поетично творчество. [2]

В България пише сценарии за документални филми на режисьорите Оскар Кристанов и Юри Жиров. Има различни литературоведчески изследвания и есета за български, руски и испански автори и проблематика от областта на сравнителното литературознание. [3]

Паралелно с преподавателската си работа в Испания прави преводи от испански, руски, унгарски и английски на български език. В Испания е публикувала преводи на „Тайнственият рицар на свещената книга“ на Антон Дончев (2003); „29 Поеми“ от Николай Кънчев (2005); „Пространства“ – антология на поезията на Блага Димитрова (2006), Христо Ботев, Поезия, 2014 както и на други български поети – Елисавета Багряна, Иван Цанев, Георги Борисов, Георги Господинов, Рада Панчовска, Константин Павлов, Атанас Далчев, Цвета Софрониева, Кристин Димитрова.[4]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Слънчево сплитане“, 1971, Народна младеж, София
  • „Дневно осветление“, 1982, Народна младеж, София
  • „Безродни митологии“, 2007, ПРОКСИМА-РП, София
  • „Никога. Други стихове“, 2009, Жанет 45, Пловдив
  • „Sol – Слънце“, 2012, Carmina en mínima re, Barcelona
  • „Fuga a lo Real – Бягство в реалността“, 2012, Amargord Ediciones, Madrid, 2º издание 2013, 3º издание 2019
  • „GenES“ („ГенИ“), 2016, Amargord Ediciones, Madird
  • „Fiebre“ („Треска“), 2019, Ejemplar Único, Alicante

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

на български език[редактиране | редактиране на кода]

от български език[редактиране | редактиране на кода]

  • Антон Дончев, „Тайнственият рицар на свещената книга“, Metáfora, Madrid
  • Николай Кънчев, „29 Поеми“, Cuadernos del Matemático, Madrid
  • Блага Димитрова, „Пространства“, La Poesía, Señor Hidalgo, Barcelona
  • Христо Ботев, Поезия, Amargord Ediciones, Madrid

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]