Жозеф Фуше

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жозеф Фуше
Joseph Fouché
френски политик
Joseph Fouché.png
Роден
Пелерен, Франция
Починал
Погребан Франция
Партия Жирондисти
Якобинци
Жозеф Фуше в Общомедия

Жозеф Фуше, херцог Отрантски (на френски: Joseph Fouché, duc d'Otrante) е френски политик и държавник. Началник на тайната полиция на френската империя, възстановена след Великата френска революция. Най-доверено лице на Наполеон Бонапарт. Жозеф Фуше въвежда в полицейската практика досиетата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Духовното си образование получава в Париж в конгрегацията на ораторианците, след което постъпва на работа в конгрегацията и е професор в различни учебни заведения по математика и философия. Въпреки принадлежността му към религиозни ордени, той постоянно и с голямо задоволство се подиграва с религията, излагайки на показ своя неприкрит атеизъм, особено след като започва френската революция.

Революцията го заварва като преподавател в колеж в Нант. След избухването ѝ, той напуска колежа и става адвокат, включвайки се като член и горещ привърженик на екстремните радикални революционни якобински клубове. През 1792 г. е избран за член на Конвента, където се присъединява към Партията на монтанярите. Гласува за изпращането на Луи XVI на гилотината, апелирайки към народа за това и против отлагане изпълнението на смъртната присъда. Като виден революционен деятел, Фуше бидейки изпратен в Прованса забранява всякакви църковни прояви, включително и погребенията, задължавайки всички те да бъдат с чисто граждански характер. На местото на гробните кръстове заповядва да се поставят статуи с надпис: „Смъртта е един вечен сън“.

През октомври 1793 г. заедно с Коло Дербуа е изпратен до Лион за възстановяване на спокойствието след избухналото там федералистко въстание. Въстанието е кърваво потушено. Завръща се в Париж малко преди изпълнението на смъртната присъда на Дантон и е избран за председател на Якобинския клуб.

Неочаквано за всички, Фуше се обявява против крайностите на революционния терор, осъждайки идеите на Робеспиер. Благодарение и на Фуше, намалява влиянието на крайните якобинци сред френското общество, което позволява на Фуше да се разправи с Робеспиер, който завършва земния си път на гилотината.

След преврата на 9-и термидор Фуше отново неочаквано за мнозина преминава в редиците на умерените, като през август 1795 г. е арестуван като терорист, но амнистията от 4 брюмер, т.е. в Четвъртата година по „новото революционно“ летоброене (заменило Григорианския календар) го освобождава от отговорност за дейността му по времето на Великата френска революция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]