Забел Асадур
| Забел Асадур զապէլ ասատուր | |
 | |
| Псевдоним | Сибил |
|---|---|
| Родена | Забел Ханджиян 23 юли 1863 г. |
| Починала | 19 юни 1934 г. |
| Професия | писател, поет, драматург, сценарист, журналист, преводач |
| Националност |  Турция(  Армения) |
| Активен период | 1879 – 1934 |
| Жанр | драма, любовен роман, мемоари, лирика, документалистика |
| Тема | арменски жени и арменска литература |
| Съпруг | Гарабед Тонелян (1881 – 1900) Хрант Асадур (1901 – 1928) |
| Подпис |  |
Забел Асадур (на арменски: Զապէլ Ասատուր) е османска арменска журналистка, просветителка, педагог, издателка, поетеса и писателка на произведения в жанра лирика, социална драма и публицистика. Пише под псевдонима Сибил (на арменски: Սիպիլ).[1][2]
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Забел Асадур, с рождено име Забел Ханджиян, е родена на 23 юли 1863 г. в квартал Юскюдар, Константинопол, Османска империя. Учи в Джемаранския лицей в Юскюдар, който завършва през 1879 г.[3]
Тя е една от основателките на Националната арменска асоциация, която работи и съдейства за поддържане и функциониране на арменските девически училища в населените с арменци области на Османската империя. През 1879 г. пише учебника „Практическа граматика на съвременния свят“, който е преиздаван многократно. Пише също много статии за образованието и педагогиката, както и стихотворения за деца.[1][2]
През 1881 г. се омъжва за адвоката Гарабед Тонелян и заедно обикалят провинцията, за да основават девически училища, както и да предоставят стипендии на способни арменски девойки. Тя работи като учителка в тях, а след това в Константинопол. През 1900 г. съпругът ѝ умира. През 1901 г. се омъжва за писателя, журналиста и интелектуалец Хрант Асадур, с когото има дълго литературно и национално партньорство. Заедно подготвят поредица от учебници, наречени „Музей на арменския език, граматика и литературни четения“, които служат за арменското възпитание на младото поколение в продължение на четвърт век.[1][2]
Писателят и политически деец Григор Зохраб, заедно с Хрант Асадур и Сибил възстановяват литературното издание „Масис“, което става притегателен център на редица арменски творци. В изданието тя публикува портрети на много известни арменски литературни фигури. Статиите са събрани и публикувани през 1921 г. в книгата „Профили“. По време на Арменския геноцид тя не се откъсва от обществения живот и внимателно следи литературния и културния живот в Арменска съветска социалистическа република Съветска Армения.[1][2]
Най-известна е със своите литературни произведения. През 1880-те публикува стиховете си в „Масис“ и „Хайреник“. През 1891 г. е издаден романа ѝ „Сърцето на момиче“ (Աղջկան մը սիրտը), а през 1902 г. стихосбирката ѝ „Отражения“ (Ցոլքեր) с предимно романтични и патриотични стихотворения. Пише също разкази за жени и пиеси, като от пиесите ѝ най-известна е „Булката“ (Հարսը).[1][2]
Забел Асадур умира на 19 юни 1934 г. в Истанбул, Турция. Погребана е в арменското гробище „Шишли“ на Истанбул.[1][2]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
- Կորտօն հրամանատարը (1890)
- Աղջկան մը սիրտը (1891) – роман
- Ցոլքեր (1902) – поезия
- Դիմաստուերներ (1921) – с Хрант Асадур
- Կնոջ հոգիներ (1925) – разкази
- Սիլիհտարի պարտեզներ () - автобиография
- Քերթուածներ (1935)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Սիպիլ в Уикипедия на арменски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
