Зазирки (Сумска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зазирки
на украински: Зазірки
— село —
Знаме
      
Герб
Разположение в Украйна
51.4799° с. ш. 33.6888° и. д.
Зазирки
Разположение в Сумска област
51.4799° с. ш. 33.6888° и. д.
Зазирки
Страна Украйна
ОбластСумска област
РайонКонотопски район
ОбщинаКролевецка селищна община
Площ3,02 km²
Надм. височина150 m
Население614[1] души (2001)
Пощенски код41332
Телефонен код+380 5453
Часова зонаUTC+2:00, лятото: UTC+3:00

Зазерки (на украински: Зазірки) e село в Кролевецка селищна община в Конотопски район на Сумска област, Украйна.

Идентификационният код на селото според въведеният през 2020 г. Кодификатор на административно-териториалните единици и територии на териториалните общини (КАТОТТГ) е: UA59020150200041095.[2]

Според преброяването на населението на Украйна от 2001 г., селото наброява 614 души.[3]

След премахването на Кролевецки район на 19 юли 2020 г., селото става част от Конотопски район.[4]

Географско положение[редактиране | редактиране на кода]

Село Зазирки е разположено на брега на рекичката Ворголка, приток на река Клевен, и на 30 км. от град Кролевец.

На разстояние от 1,5 км нагоре по течението на река Ворголка се намира село Калашиновка, а също на такова разстояние, обаче надолу по течението, е разположено село Воргол. По реката има голям язовир. Селото е заобиколено от дъбова гора.

Произход на името[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото идва от думата „заозерки“ (на български: зад езерата; отвъд езерата). Това означава, че в този район някога е имало езера, които са пресъхнали и са се превърнали в блата. Името се променя леко и селото става известно като Зазирки.

Някои съвременни историко-научни изследвания твърдят, че елинистически Египет е оказал влияние върху местната топонимия. Изхождайки от тази теза, значението на Зазирки се тълкува като „отвъд Озирис“, а на река Клевен (KEΛEVIN) би следвало да означава „плувам“.[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите сведения за селото гласят, че по време на Великата северна война, т. е. в началото на XVIII век, там вече е имало селище с няколко десетки двора. Първите заселници се установяват на левия бряг на река Воргол, на хълма, където сега се намира центърът на селото. Между XVII–XX век, селото и жителите му са били собственост на благородническия род Миклашевски, започвайки първо от стародубския полковник Михаил Андреевич Миклашевски и предавани по наследство.[6][7]

Селото е дадено като феодално владение на полковника на Стародубския полк (териториално-административна, съдебна и военна единица на Казашкото хетманство и след неговото анектиране – на Руската империя)[8] – благородника Михаил Андреевич Миклашевски, съгласно хетмански универсал (указ) на хетман Демян Многогрешни от 12.12.1671 г.[9][10][11][12][13] В хетманския универсал се пише:[10][12]

„ Понеже във векуващия дом свой пан Данило Семенович Рубан, сотник глуховски, на пан Михаил Миклашевски, войскови другар, приемайки доброжелателността, мелница в село под Глухов, названо Зазирки, на река Воргол с две каменни постройки стояща, финансирани и изградени на свои разходи, доброволно подарил във владение, притежание и разпореждане, затова и Ние, не противопостявайки се на волята на пан Рубан, както и също така уважавайки житието на Миклашевски и верните на нашата страна услуги, за които се очаква и добра отплата, гореспоменатата мелница от пан Рубан, дадена на пан Миклашевски, с нашия потвърдителен универсал, а до тая мелница по Наше благоволение потвърждаваме и самото село под Глухов, названо Зазерки –– с всички принадлежности пожизнено му го потвърждаваме. “

Дарението е потвърдено по-късно с хетмански универсали на хетман Иван Самойлович от 04.07.1672 г.[14] и 06.12.1677 г.[15]. В хетманския универсал от 1672 г. се пише:[14]

„ Понеже пан Данило Семенович Рубан, жител глуховски, приемайки в своя дом доброжелателността на пан Михаил Миклашевски, войскови другар, доброволно му предаде мелница на река Воргол в село Зазирки, стояща с две каменни постройки, изградени и финансирани със собствени средства, във владение, в притежание и в необезпокоявано ползване, така също и село Зазирки, което предният хетман, Демян, е бил дал пожизнено за неговата вярна служба. Затова и Ние, за същата проявена вярност, както мелницата от тъста – споменатия Рубан, така и село Зазирки, пожизнено дадено, с нашият универсал се потвърждават. “

Следващият хетман, който идва на власт – Иван Мазепа, също издава потвърдителен универсал от 07.08.1678 г.[16] След това феодалният статус спрямо рода Миклашевски е потвърден и с потвърдителна царска дарствена грамота от цар Иван Алексеевич, цар Петър Алексеевич и царевня София Алексеевна от 15.03.1689 г.[17]

През 1706 г. Михаил А. Миклашевски е убит край полския град Несвиж в битка срещу шведите по време на Великата северна война.[18] Многобройните му владения са разделени между синовете му Андрей, Степан и Иван.[19] Село Зазирки се пада на сина му Степан Михайлович Миклашевски.[20][21][22][23][24] Феодалният статус спрямо Степан М. Миклашевски и наследниците му впоследствие е потвърден с потвърдителен хетмански универсал на хетман Иван Скоропадски от 16.12.1710 г.[25]

Селото остава владение на рода Миклашевски до края на Руската империя.

През 1859 г. Зазирки се споменава в официалното преброяване на населението на Черниговска губерния на Руската империя, като се посочва, че в него има 134 двора (домакинства) с общо 405 мъже и 393 жени (798 души) население и една православна църква.[26]

В околностите на селото имало много гори, които селяните изсекли, превръщайки освободената земя в ниви.

Описание от 1885 г. гласи: „бивше държавно и частно село край река Въргол, 106 домакинства, 851 жители, православна църква, училище, 2 гостилници, магазин, 2 водни и 1 вятърна мелница“.[27]

Зазирки е партизанско село. По време на Втората световна война, през август 1941 г., в селото е сформиран 12-членен партизански отряд. Командир е Иван Олексийович Романцов. Зазирските партизани, които са част от отряда на Сидор Ковпак, си пробиват път от Путивъл до Карпатите.

Обекти в социалната сфера[редактиране | редактиране на кода]

  • Детска градина
  • Основно училище – закрито
  • Фелдшерско-акушерско отделение
  • Дом на културата – закрит

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Number of actual population in rural areas, Sumska oblast (persons) by 059_KROLEVETSKYI RAION and Year // State Statistics Service of Ukraine. Посетен на 2023-01-31. (на украински)[неработеща препратка]
  2. ↑ Децентралізація. село Зазірки // Архивиран от оригинала на 2022-01-24. Посетен на 2023-07-03. (на украински)
  3. ↑ State Statistics Service of Ukraine. Number of actual population in rural areas, Sumska oblast (persons) by 059_KROLEVETSKYI RAION and Year // db.ukrcensus.gov.ua – Databank of State Statistics Service of Ukraine. State Statistics Service of Ukraine, 2001-12-05. Посетен на 2023-01-31. (на украински)
  4. ↑ Верховна Рада України. Постанова Верховної Ради України про утворення та ліквідацію районів – прийняття від 17.07.2020 // Відомості Верховної Ради України (ВВР), 2020, № 33, ст. 235. 2020-07-17. Посетен на 2023-01-31. (на украински)
  5. ↑ Тищенко, Костянтин Миколайович. Античні контексти топонімії Сіверщини // Сіверщина в історії України. Випуск 9. Київ, Глухів, Національний заповідник „Глухів“; Центр пам’яткознавства НАН України і УТОПІК; Глухівський національний педагогічний університет ім. О. Довженка, 2016 г. с. 133. Посетен на 2023-01-31. (на украински)
  6. ↑ Токарєв, Сергій Анатолійович. Глуховская сотня за материалами ревизий Нежинского полка в 30-40-х годах XVIII ст. // Сіверщина в історії України 3. Національний заповідник „Глухів“; Центр пам’яткознавства НАН України і УТОПІК, 2010. ISBN 978-966-8999-20-8. с. 180. Архивиран от оригинала на 2023-05-07.
  7. ↑ Граф Милорадович, Григорий Александрович. Родословная книга черниговского дворянства. Т. 1, част 5. Санкт-Петербург, Санкт-Петербургская Губернская Типография, 1901 г. с. 124. Посетен на 2022-12-12. (на руски)
  8. ↑ Ригельман, Александр Иванович. Лѣтописное повѣствованiе о Малой Россiи и ея народѣ и козакахъ вообще. Москва, Университетская типография, 1847. с. 194-199. Посетен на 2023-08-01. (на руски)
  9. ↑ Василенко, Николай Прокофьевич. Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии. Т. Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг. Чернигов, Земский сборник Черниговской губернии, 1901. с. 396-397. Посетен на 2023-08-08. (на руски)
  10. ↑ а б Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления. Т. Том первый: Полк Стародубский. Киев, Типография К. Н. Милевского, 1888 г. с. 28. Посетен на 2023-07-11. (на руски)
  11. ↑ Граф Милорадович, Григорий Александрович. Родословная книга черниговского дворянства. Т. 1, част 5. Санкт-Петербург, Санкт-Петербургская Губернская Типография, 1901 г. с. 124. Посетен на 2022-12-12. (на руски)
  12. ↑ а б Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 476. Посетен на 2023-08-08. (на руски)
  13. ↑ Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Люди старой Малороссіи // Кіевская старина 1 (Августъ (№ 8)). Типография Г. К. Корчак-Новицкаго, Августъ 1882 г. с. 243.
  14. ↑ а б Василенко, Николай Прокофьевич. Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии. Т. Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг. Чернигов, Земский сборник Черниговской губернии, 1901. с. 395. Посетен на 2023-08-09. (на руски)
  15. ↑ Василенко, Николай Прокофьевич. Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии. Т. Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг. Чернигов, Земский сборник Черниговской губернии, 1901. с. 394-395. Посетен на 2023-08-08. (на руски)
  16. ↑ Павленко, Сергій. 1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706) // Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники. Київ, КМ Академія, 2004. ISBN 966-518-259-5. с. 54. Посетен на 2024-02-04. (на украински)
  17. ↑ Василенко, Николай Прокофьевич. Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии. Т. Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг. Чернигов, Земский сборник Черниговской губернии, 1901. с. 386-390. Посетен на 2023-08-08. (на руски)
  18. ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 479. Посетен на 2023-01-30. (на руски)
  19. ↑ Лазаревскій, А. Люди старой Малороссіи // Кіевская старина 1 (Августъ (№ 8)). Типография Г. К. Корчак-Новицкаго, Августъ 1882 г. с. 249.
  20. ↑ Граф Милорадович, Григорий Александрович. Родословная книга черниговского дворянства. Т. 1, част 5. Санкт-Петербург, Санкт-Петербургская Губернская Типография, 1901 г. с. 124. Посетен на 2022-12-12. (на руски)
  21. ↑ Василенко, Николай Прокофьевич. Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии. Т. Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг. Чернигов, Земский сборник Черниговской губернии, 1901. с. 32-33. Посетен на 2023-08-08. (на руски)
  22. ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами. Т. 3 (Л – О). Киев, Типо-Литография "С. В. Кульженко", 1912 г. с. 481. Посетен на 2023-08-08. (на руски)
  23. ↑ Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Люди старой Малороссіи // Кіевская старина 1 (Августъ (№ 8)). Типография Г. К. Корчак-Новицкаго, Августъ 1882 г. с. 249.
  24. ↑ Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления. Т. Том первый: Полк Стародубский. Киев, Типография К. Н. Милевского, 1888 г. с. 33. Посетен на 2023-07-11. (на руски)
  25. ↑ Василенко, Николай Прокофьевич. Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии. Т. Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг. Чернигов, Земский сборник Черниговской губернии, 1901. с. 390-392. Посетен на 2023-08-08. (на руски)
  26. ↑ Штиглиц, Николай Бернгардович. XLVIII. Черниговская губерния. Список населенных мест по сведениям 1859 года. Санкт-Петербург, Центральный статистический комитет Министерства внутренних дел в Типографии Карла Вульфа, 1866 г. 617|Зазерки, с. казач. и вл.|при рч. Воргле. с. 30. Посетен на 2023-08-08. (на руски)
  27. ↑ Центральный статистический комитет. Волости и важнейшие селения Европейской России – по данным обследования, произведенного статистическими учреждениями Министерства внутренних дел, по поручению Статистического совета. выпуск III – Губернии Малороссийские и Юго-Западные. Санктпетербург, Центральный статистический комитет, 1885 г. с. 108, точка 206. Посетен на 2023-01-31. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Зазірки“ и страницата „Зазерки (Сумская область)“ в Уикипедия на украински и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Зазирки_(Сумска_област)&oldid=12128880“.