Залонго

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Залонго
Поглед от скалата на хълма към манастира.
Поглед от скалата на хълма към манастира.
Greece relief location map.jpg
39.5994° с. ш. 20.5386° и. д.
Местоположение на картата на Гърция
Общи данни
Местоположение Флаг на Гърция Гърция
Част от Пинд
Залонго в Общомедия

Залого (на гръцки: Ζάλογγο; среща се още с името Залонго/Залонко[1]) е историческо възвишение/планина в Епир. Намира се северно от Превеза, над село Камарина. По него носи името си цялата околност, регион. Иван Снегаров го сочи като едно от предполагаемите места на Козил. [2]

Залого се намира в непосредствена близост до античното епиротско Касиопе.

По време на т.нар. сулиотска война, Залого става последно убежище на част от оттеглящите в две струи сулиоти, съгласно договора им с Али паша Янински от 12 декември 1803 г. Според легендата, първата групи сулиоти успешно се добрала до Парга, обаче втората била преследвана и застигната на 16 декември 1803 г. от албански аскер-потеря, под предводителството на сина на Али паша - Вели паша. Сулиотите се барикадирали в манастира в подножието на възвишението и удържали обсадата на 16 и 17 декември, след което се предали 147 от тях под предводителството на Кръстьо Бочар. Група от 53 жени с техните деца и 13 мъже обаче, избягала на близката скала, която до днес се нарича "венец". Според легендарни сведения, 63 жени и деца се хвърлили от скалата, за да се спясат от безчестие и мизерия. [3]

Този лайтмотив дава основание на скулптора Йоргос Зонголопулос в годините 1951-1960 да издигне на мястото един от най-големите паметници в Гърция. [4]

Панорама[редактиране | редактиране на кода]

Панорамен изглед към Касиопе със Залого (в дясно) и село Камарина (в ляво).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((el)) "Ιστορία του Σουλίου και της Πάργας" - Χριστόφορου Περραιβού, Βενετία 1815. Αποτελεί την πρώτη ελληνική πηγή περί του Ζαλόγγου, που μεταφράσθηκε στην ιταλική το 1819 και στην αγγλική το 1823. Επανεκδόθηκε στην Αθήνα το 1857. σελ.111