Залонго

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Залонго
Поглед от скалата на хълма към манастира.
Поглед от скалата на хълма към манастира.
Greece relief location map.jpg
39.5994° с. ш. 20.5386° и. д.
Местоположение на картата на Гърция
Общи данни
Местоположение Флаг на Гърция Гърция
Част от Пинд
Залонго в Общомедия

Залого (на гръцки: Ζάλογγο; среща се още с името Залонго/Залонко[1]) е историческо възвишение/планина в Епир. Намира се северно от Превеза, над село Камарина. По него носи името си цялата околност, регион. Иван Снегаров го сочи като едно от предполагаемите места на Козил. [2]

Залого се намира в непосредствена близост до античното епиротско Касиопе.

По време на т.нар. сулиотска война, Залого става последно убежище на част от оттеглящите в две струи сулиоти, съгласно договора им с Али паша Янински от 12 декември 1803 г. Според легендата, първата групи сулиоти успешно се добрала до Парга, обаче втората била преследвана и застигната на 16 декември 1803 г. от албански аскер-потеря, под предводителството на сина на Али паша - Вели паша. Сулиотите се барикадирали в манастира в подножието на възвишението и удържали обсадата на 16 и 17 декември, след което се предали 147 от тях под предводителството на Кръстьо Бочар. Група от 53 жени с техните деца и 13 мъже обаче, избягала на близката скала, която до днес се нарича "венец". Според легендарни сведения, 63 жени и деца се хвърлили от скалата, за да се спясат от безчестие и мизерия. [3]

Този лайтмотив дава основание на скулптора Йоргос Зонголопулос в годините 1951-1960 да издигне на мястото един от най-големите паметници в Гърция. [4]

Панорама[редактиране | редактиране на кода]

Панорамен изглед към Касиопе със Залого (в дясно) и село Камарина (в ляво).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((el)) "Ιστορία του Σουλίου και της Πάργας" - Χριστόφορου Περραιβού, Βενετία 1815. Αποτελεί την πρώτη ελληνική πηγή περί του Ζαλόγγου, που μεταφράσθηκε στην ιταλική το 1819 και στην αγγλική το 1823. Επανεκδόθηκε στην Αθήνα το 1857. σελ.111