Заторско княжество
| Заторско княжество | |
| 1445 – 1564 | |
 Герб | |
 Карта на княжеството малко след създаването му | |
| Столица | Затор |
|---|---|
| Официален език | полски, немски, чешки |
| Религия | Католицизъм |
| Династия | Силезийски Пясти |
| История | |
| Отделено от Освиенцимското княжество |
| Продадено на Кралство Полша |
| Става част от Кралство Полша |
| Премахнатo, става част от Краковското воеводство |
| |
| Заторско княжество в Общомедия | |
Заторско княжество (на полски: Księstwo zatorskie; на чешки: Zátorské knížectví; на немски: Herzogtum Zator) е едно от силезийските княжества със столица град Затор.
История[редактиране | редактиране на кода]
Първоначално град Затор е влизал в състава на Освиенцимското княжество. През 1445 г. Освиенцимското княжество е разделено между трима братя: Вацлав, Пшемислав и Ян.[1] Най-големият от тримата братя, Вацлав, получава като владение Затор и става основател на Заторското княжество.[1] Пшемислав започва да управлява град Тошек, а най-младият, Ян, остава като владетел в Освиенцим.[1] През 1456 г. Вацлав I Заторски полага васална клетва за вярност към полския крал Кажимеж IV Ягелончик.[2][3]
-
Освиенцимското и Заторското княжества, карта от Абрахам Ортелий, 1603 г.
През 1468 г., след смъртта на Вацлав, Заторското княжество е съвместна собственост на неговите синове: Кажимеж II Заторски, Вацлав II Заторски, Ян V Заторски и Владислав Заторски. През 1474 г. Кажимеж, заедно с по-малките си братя, разделя Заторското наследство на две части. Кажимеж и Вацлав започват да владеят половината от Заторското княжество, а Ян V и Владислав – другата половина на княжеството. През 1484–1487 г., след смъртта на бездетния си брат Вацлав, Кажимеж става едноличен владетел в една част на княжеството.
-
Княжеският замък в Затор
.jpg)
През 1482 г. съкнязете Ян V Заторски и Владислав Заторски си поделят на две Заторското княжество. След смъртта на тримата си братя Кажимеж (1490 г.) и Владислав (1494 г.), Ян V обединява цялото Заторско княжество под своята власт.[1]
На 29 юни 1494 г. княз Ян V Заторски продава Заторското княжество за еднократно 80 000 флорина, изплатени веднага, и допълнително 200 гривни (валута) годишно и 16 балвана (големи буци по няколко стотин килограма) каменна сол, на новия крал на Кралство Полша Ян I Олбрахт (1492–1501 г.).[3][4] Самият Ян Заторски запазва княжеската си титла и поземлени владения. През 1501 г. и 1506 г. той два пъти отдава омаж (церемониална клетва коленичейки пред монарха) на полската корона.
След убийството на княз Ян V Заторски от сандомежския кастелан Вавжинец Мишковски на 17 август 1513 г. в село Ласкова край Затор заради спор за ползването на водата в едно езеро, то неговото княжество де факто е присъединено към Кралство Полша.[3][4] До 1518 г. княжеската титла се споменава в документи, последно в Краков.[4]
През 1564 г., на сейм (народно събрание) във Варшава, Освиенцимското и Заторското княжество вече де юре са включени в състава на Кралство Полша под формата на Силезийски повят на Краковското войводство, запазват част от своята правна и организационна автономия до 1772 г.[3][4] С това се въвежда полското право на мястото на силезийското, а заедно с него и полският език като официален, вместо използвания преди това чешки.[4]
След Първата подялба на Полско-литовската държава през 1772 г., Освиенцимското и Заторското княжества стават част от Хабсбургската империя, ставайки част от Кралство Галисия и Лодомерия. Хабсбургските императори използват княжеската заторска титла като своя – например, от 29 януари 1869 г. пълната титла на Франц Йосиф I е „Негово императорско и кралско апостолическо величество, Франц Йосиф I, по Божия милост император на Австрия, крал на Унгария и Бохемия, на Далмация, Хърватия, Славония, Галиция, Лодомерия и Илирия; (...) херцог на Затор (...)“.[5][6]
През 1815 г., след Виенския конгрес, княжествата стават част от Германския съюз. След Първата световна война през 1918 г. тези територии са включени във Втората полска република.
Князе Заторски[редактиране | редактиране на кода]
| № | Име (години на живот) | Родители | Години на управление | Бележки | |
|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Вацлав I Заторски (около 1414 г. - до 29 юли 1468 г.) |
Кажимеж I Освиенцимски Анна Жаганска |
1445 г. – 1468 г. | княз Освиенцимски (от 1433/1434 г. до 1445 г.) | |
| 2 | Кажимеж II Заторски (ок. 1450 г. - 1490 г.) |
Вацлав I Заторски Мария Копачевска |
1468 г. – 1490 г. | От 1474 г. до 1484/1487 г. той притежава източната половина на княжеството заедно с брат си Вацлав II, а от 1484/1487г. до 1490 г. самостоятелно. | |
| 3 | Вацлав II Заторски (ок. 1450 г. - 1484/1487 г.) |
Вацлав I Заторски Мария Копачевская |
1468 г. – 1484/1487 г. | От 1474 г. до 1484/1487 г. той притежава източната половина на княжеството заедно с брат си Кажимеж II. | |
| 4 | Ян V Заторски (ок. 1455 г. - 17 април 1513 г.) |
Вацлав I Заторски Мария Копачевска |
1468 г. – 1494 г. | От 1474 г. до 1482 г. той притежава западната половина на княжеството заедно с брат си Владислав, а от 1482 г. до 1490 г. – самостоятелно. От 1490 г. до 1494 г. той притежава цялото княжество. | |
| 5 | Владислав Заторски (ок. 1455 г. - 1494 г.) |
Вацлав I Заторски Мария Копачевска |
1468 г. – 1482 г. | От 1474 г. до 1482 г. той притежава западната половина на княжеството заедно с брат си Ян V. | |
| От 1494 г. княжеството е част земите на Полската корона | |||||
Карти[редактиране | редактиране на кода]
-
Освиенцимското княжество в границите на Короната на Кралство Полша на картата от Вацлав Гродзецки, публикувана през 1592 г. -
Освиенцимското и Заторското княжества – карта от 1659 г. -
Промени в границите на Освиенцимското княжество през Средновековието -
Освиенцимското княжество
.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Zatorskie Księstwo // Słownik geograficzny Królestwa Polskiego i innych krajów słowiańskich. Т. XIV. Warszawa, Wieku, 1895. str. 462-463. Посетен на 2024-02-24. (на полски)
- ↑ Urzędnicy dawnej Rzeczypospolitej XII-XVIII wieku, spisy, pod red. A. Gąsiorowskiego, T. IV, Małopolska (Województwa krakowskie, sandomierskie i lubelskie), Z. 1, Urzędnicy Małopolscy XII-XV wieku, Wrocław-Warszawa-Kraków, 1990, nr 1270, s. 156.
- ↑ а б в г Nowakowski, Andrzej. Terytoria oświęcimsko-zatorskie w Związku Niemieckim: zarys prawno-historyczny // Przegląd Historyczny 76 (4). 1985. с. 785. Архивиран от оригинала на 2023-11-20.
- ↑ а б в г д Zatorskie Księstwo // Słownik geograficzny Królestwa Polskiego i innych krajów słowiańskich. Т. XIV. Warszawa, Wieku, 1895. str. 463. Посетен на 2024-02-24. (на полски)
- ↑ Ernst Trost: Das blieb vom Doppeladler. dtv, München 1969, S. 360
- ↑ Weblinks: Habsburg Titles – heraldica.org
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Заторское княжество“ и страницата „Księstwo zatorskie“ в Уикипедия на руски и полски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |