Заторско княжество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Заторско княжество
на полски: Księstwo zatorskie
на чешки: Zátorské knížectví
на немски: Herzogtum Zator
1445 – 1564
      
Герб
Герб
Карта на княжеството малко след създаването му
Карта на княжеството малко след създаването му
СтолицаЗатор
Официален езикполски, немски, чешки
РелигияКатолицизъм
ДинастияСилезийски Пясти
История
  • 1445 г.
Отделено от Освиенцимското княжество
  • 1494 г.
Продадено на Кралство Полша
  • 1513 г.
Става част от Кралство Полша
  • 1564 г.
Премахнатo, става част от Краковското воеводство
Предшественик
Освенцимско княжество Освенцимско княжество
Наследник
Кралство Полша Кралство Полша
Заторско княжество в Общомедия

Заторско княжество (на полски: Księstwo zatorskie; на чешки: Zátorské knížectví; на немски: Herzogtum Zator) е едно от силезийските княжества със столица град Затор.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално град Затор е влизал в състава на Освиенцимското княжество. През 1445 г. Освиенцимското княжество е разделено между трима братя: Вацлав, Пшемислав и Ян.[1] Най-големият от тримата братя, Вацлав, получава като владение Затор и става основател на Заторското княжество.[1] Пшемислав започва да управлява град Тошек, а най-младият, Ян, остава като владетел в Освиенцим.[1] През 1456 г. Вацлав I Заторски полага васална клетва за вярност към полския крал Кажимеж IV Ягелончик.[2][3]

През 1468 г., след смъртта на Вацлав, Заторското княжество е съвместна собственост на неговите синове: Кажимеж II Заторски, Вацлав II Заторски, Ян V Заторски и Владислав Заторски. През 1474 г. Кажимеж, заедно с по-малките си братя, разделя Заторското наследство на две части. Кажимеж и Вацлав започват да владеят половината от Заторското княжество, а Ян V и Владислав – другата половина на княжеството. През 1484–1487 г., след смъртта на бездетния си брат Вацлав, Кажимеж става едноличен владетел в една част на княжеството.

През 1482 г. съкнязете Ян V Заторски и Владислав Заторски си поделят на две Заторското княжество. След смъртта на тримата си братя Кажимеж (1490 г.) и Владислав (1494 г.), Ян V обединява цялото Заторско княжество под своята власт.[1]

На 29 юни 1494 г. княз Ян V Заторски продава Заторското княжество за еднократно 80 000 флорина, изплатени веднага, и допълнително 200 гривни (валута) годишно и 16 балвана (големи буци по няколко стотин килограма) каменна сол, на новия крал на Кралство Полша Ян I Олбрахт (1492–1501 г.).[3][4] Самият Ян Заторски запазва княжеската си титла и поземлени владения. През 1501 г. и 1506 г. той два пъти отдава омаж (церемониална клетва коленичейки пред монарха) на полската корона.

След убийството на княз Ян V Заторски от сандомежския кастелан Вавжинец Мишковски на 17 август 1513 г. в село Ласкова край Затор заради спор за ползването на водата в едно езеро, то неговото княжество де факто е присъединено към Кралство Полша.[3][4] До 1518 г. княжеската титла се споменава в документи, последно в Краков.[4]

През 1564 г., на сейм (народно събрание) във Варшава, Освиенцимското и Заторското княжество вече де юре са включени в състава на Кралство Полша под формата на Силезийски повят на Краковското войводство, запазват част от своята правна и организационна автономия до 1772 г.[3][4] С това се въвежда полското право на мястото на силезийското, а заедно с него и полският език като официален, вместо използвания преди това чешки.[4]

След Първата подялба на Полско-литовската държава през 1772 г., Освиенцимското и Заторското княжества стават част от Хабсбургската империя, ставайки част от Кралство Галисия и Лодомерия. Хабсбургските императори използват княжеската заторска титла като своя – например, от 29 януари 1869 г. пълната титла на Франц Йосиф I е „Негово императорско и кралско апостолическо величество, Франц Йосиф I, по Божия милост император на Австрия, крал на Унгария и Бохемия, на Далмация, Хърватия, Славония, Галиция, Лодомерия и Илирия; (...) херцог на Затор (...)“.[5][6]

През 1815 г., след Виенския конгрес, княжествата стават част от Германския съюз. След Първата световна война през 1918 г. тези територии са включени във Втората полска република.

Князе Заторски[редактиране | редактиране на кода]

Име (години на живот) Родители Години на управление Бележки
1 Вацлав I Заторски


(около 1414 г. - до 29 юли 1468 г.)

Кажимеж I Освиенцимски



Анна Жаганска
1445 г.1468 г. княз Освиенцимски (от 1433/1434 г. до 1445 г.)
2 Кажимеж II Заторски



(ок. 1450 г. - 1490 г.)
Вацлав I Заторски



Мария Копачевска
1468 г.1490 г. От 1474 г. до 1484/1487 г. той притежава източната половина на княжеството заедно с брат си Вацлав II, а от 1484/1487г. до 1490 г. самостоятелно.
3 Вацлав II Заторски



(ок. 1450 г. - 1484/1487 г.)
Вацлав I Заторски



Мария Копачевская
1468 г.1484/1487 г. От 1474 г. до 1484/1487 г. той притежава източната половина на княжеството заедно с брат си Кажимеж II.
4 Ян V Заторски



(ок. 1455 г. - 17 април 1513 г.)
Вацлав I Заторски



Мария Копачевска
1468 г.1494 г. От 1474 г. до 1482 г. той притежава западната половина на княжеството заедно с брат си Владислав, а от 1482 г. до 1490 г. – самостоятелно. От 1490 г. до 1494 г. той притежава цялото княжество.
5 Владислав Заторски



(ок. 1455 г. - 1494 г.)
Вацлав I Заторски



Мария Копачевска
1468 г.1482 г. От 1474 г. до 1482 г. той притежава западната половина на княжеството заедно с брат си Ян V.
От 1494 г. княжеството е част земите на Полската корона

Карти[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Zatorskie Księstwo // Słownik geograficzny Królestwa Polskiego i innych krajów słowiańskich. Т. XIV. Warszawa, Wieku, 1895. str. 462-463. Посетен на 2024-02-24. (на полски)
  2. Urzędnicy dawnej Rzeczypospolitej XII-XVIII wieku, spisy, pod red. A. Gąsiorowskiego, T. IV, Małopolska (Województwa krakowskie, sandomierskie i lubelskie), Z. 1, Urzędnicy Małopolscy XII-XV wieku, Wrocław-Warszawa-Kraków, 1990, nr 1270, s. 156.
  3. а б в г Nowakowski, Andrzej. Terytoria oświęcimsko-zatorskie w Związku Niemieckim: zarys prawno-historyczny // Przegląd Historyczny 76 (4). 1985. с. 785. Архивиран от оригинала на 2023-11-20.
  4. а б в г д Zatorskie Księstwo // Słownik geograficzny Królestwa Polskiego i innych krajów słowiańskich. Т. XIV. Warszawa, Wieku, 1895. str. 463. Посетен на 2024-02-24. (на полски)
  5. Ernst Trost: Das blieb vom Doppeladler. dtv, München 1969, S. 360
  6. Weblinks: Habsburg Titles – heraldica.org
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Заторское княжество“ и страницата „Księstwo zatorskie“ в Уикипедия на руски и полски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.