Захари Гюров (общественик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Захари Гюров
Роден: около 1810 г.
Починал: 18 септември 1892 г.
Народен представител в:
УС   
Обща снимка на делегатите на Събора в Цариград от 24 юли 1871 година. Захари Гюров е пети на втория ред (№18)

Захари Гю̀ров Христович (Хаджигюров) е български търговец, общественик, участник в църковно-народната борба.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1810 г. в Самоков, в семейството на търговеца Гюро Христович. До 1825 г. учи в килийното училище в Самоков, след което помага на баща си в търговските дела. Съдейства за уреждането на учебното дело в града. Заедно с Димитър Смрикаров започва борба срещу фанариотските духовници в Самоков. През 1860 – 1872 г. е представител на Самоковската епархия по църковния въпрос в Цариград. През 1871 г. по време на Първия църковно-народен събор е избран за делегат от Самоковската епархия. На 14 май същата година подписва приетия от събора устав на Българската екзархия.[2] Секретар е на екзарх Антим I. Народен представител е от Самоков в Учредителното народно събрание през 1879 г.

Почива на 18 септември 1892 г.[1] и е погребан в двора на митрополитската църква „Свети Никола“ в Самоков.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1658 – 1659.
  2. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870-1879. София, 1989, стр. 325.