Зейра

Воин със зейра и пелта (щит) – детайл от червенофигурна чаша, първа половина на 5 в. пр. Хр. (Harvard University, Arthur M. Sackler Museum, Robinson Collection 1959.219)

Траките, наобиколили Орфей, са облечени със зейри. (Рисунка по атически червенофигурен кратер, с. 440 г. пр. Хр.)

Зейра (на старогръцки: ζειρά) е връхна дреха (наметало), носена от древните траки.

От описанията на древногръцки автори и изображения върху атически съдове, съдим, че зейрата е шарена и направена от дебел, по всяка вероятност вълнен плат. Може да се оприличи на днешния ямурлук (кабаница, кепѐ), носен от овчарите на Балканите, в Анадола и Кавказ.

Двама гръцки автори споменават зейрата като част от облеклото на тракийски воини през 5 в. пр. Хр. Херодот описва траки от Витиния в Мала Азия, наметнати с шарени зейри върху туниките си („хитони“), с шапки от лисича и ботуши от еленска кожа, и въоръжени с копия и леки щитове (пелта и от там – пелтасти). Херодот нарича „зейра“ и връхната дреха, която носят арабите.

Ксенофонт дава сходно описание на тракийски воини с това на Херодот, като обяснява че зейрите на траките покриват бедрата им, а при езда стигат и до стъпалата им, за да ги предпазят от студ. Зейрата се споменава и у по-късният лексикограф Хезихий от Александрия (5 в. сл. Хр.).