Зейра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Воин със зейра и пелта (щит) – детайл от червенофигурна чаша, първа половина на 5 век пр. Хр. (Harvard University, Arthur M. Sackler Museum, Robinson Collection 1959.219)
Траките, наобиколили Орфей, са облечени със зейри. (Рисунка по атически червенофигурен кратер, с. 440 г. пр. Хр.)

Зейра (на старогръцки: ζειρά) е връхна дреха (наметало), носена от древните траки.

От описанията на древногръцки автори[1][2] и изображения върху атически съдове,[3][4] съдим, че зейрата е шарена и направена от дебел, по всяка вероятност вълнен плат. Може да се оприличи на днешния ямурлук (кабаница, кепѐ), носен от овчарите на Балканите, в Анадола и Кавказ.[5][6]

Двама гръцки автори споменават зейрата като част от облеклото на тракийски воини през 5 век пр. Хр. Херодот описва траки от Витиния в Мала Азия, наметнати с шарени зейри върху туниките си („хитони“), с шапки от лисича и ботуши от еленска кожа, и въоръжени с копия и леки щитове (пелта и от там – пелтасти).[7] Херодот нарича „зейра“ и връхната дреха, която носят арабите.[8]

Ксенофонт дава сходно описание на тракийски воини с това на Херодот, като обяснява че зейрите на траките покриват бедрата им, а при езда стигат и до стъпалата им, за да ги предпазят от студ.[9] Зейрата се споменава и у по-късния лексикограф Хезихий от Александрия (5 век сл. Хр.).[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Херодот, История 7.75
  2. Ксенофонт, Анабазис 7.4.4
  3. Τσιαφάκη, Δ. 1998. Η Θράκη στην Αττική εικονογραφία του 5ου αιωνα π. Χ. Προσεγγίσεις στις σχέσεις Αθήνας και Θράκης. Κομοτηνή: Μορφωτικος Ομυλος Κομοτηνής/Κεντρο Φρακικων Μελετων.
  4. Рехо, М. 1999. Траките и тяхното облекло върху атическата рисувана керамика. В: Р. Георгиева, Т. Спиридонов, & М. Рехо (ред.) Етнология на траките, с. 155 – 164. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
  5. Collignon, M. 1885. Cavalier athénien et scènes de la vie guerrière: coupe attique du Musée du Louvre. Monuments grecs II (14 – 16), с. 2
  6. Кацаров, Г. 1913. Битът на старите траки според класическите писатели. Списание на БАН 1, с. 28
  7. Херодот, История 7.75
  8. Херодот, История 7.69
  9. Ксенофонт, Анабазис 7.4.4
  10. el.wikisource.org