Направо към съдържанието

Зейтунско евангелие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зейтунско евангелие
Զեյթունի ավետարան
АвторТорос Рослин
ИлюстраторТорос Рослин
Създаден1256 г
Киликийско царство
Оригинален езикАрменски

Зейтунското евангелие (на арменски: Զեյթունի ավետարան) е средновековен илюстриран ръкопис, шедьовър на арменската книжна живопис. Евангелието е преписано и илюстрирано в Киликийското царство от изтъкнатия миниатюрист Торос Рослин по поръчка на католикоса на Арменската апостолическа църква, Константин I.

Книгата е създадена през 1256 г. Тя запазва своята цялост в продължение на много столетия, въпреки честите нашествия, войни и разрушения. Поврежда се през 20 век, по време на арменския геноцид, когато от нея се откъсват страници с богато орнаментираните таблици на „Каноните на съгласие“. Ценните миниатюри се откриват години по-късно в музея Гети в Лос Анджелис. През 2015 г. между музея Гети и Западната епархия на Арменската църква в САЩ се сключва съглашение, според което откъснатите страници се връщат в собственост на църквата, но остават на съхранение в музея. Там те са заведени като обект с номер Ms. 59 (94.MB.71). Зейтунското евангелие се намира в Ереван, в Института за древни ръкописи Матенадаран (Ms. 10450).[1][2][3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Зейтунското евангелие носи подписа на големия арменски миниатюрист и книгописец на 13 век, Торос Рослин, и е известно като неговото най-ранно произведение с потвърдено авторство. Художникът преписва и илюстрира ръкописа в скриптория на крепостта Румкале през 1256 г. по поръчка на католикоса Константин I. В знак на почит към своя предшественик в Румкале, миниатюриста Ованес, Рослин използва като образец илюстрациите от неговото евангелие, съхранявано днес в галерия за изкуствата Фриър (Freer Gallery of Art) във Вашингтон (MS 44.17).[2][4]

В продължение на четири века ценният ръкопис е спасяван от военните нашественици, като е пренасян от едни манастири и църкви, станали жертва на разрушение, в други на територията на Киликийското царство. През 16 век евангелието се намира в град Зейтун (днес Сюлейманли). Съхранява се там в църквата Сурб Аствацацин (Света Богородица) до 1915 г., като с течение на времето придобива слава на реликва, притежаваща чудотворни и защитни сили.[1][5]

20 век

[редактиране | редактиране на кода]

Съдбата на ръкописа през 20 век е тясно свързана със събитията на арменския геноцид. Църквата в Зейтун е под патронажа на князете от рода Сюранян и неговият старейшина, Асатур Сюранян, успява да избегне първата депортация на арменците в пустинята около Дейр ез-Зор. Той се преселва заедно с оцелялата част на своето семейство в град Мараш, днешен Кахраманмараш (на турски: Kahramanmaraş), като успява да изнесе и Зейтунското евангелие. През 1916 г., след внезапната депортация на Асатур Сюранян от Мараш, ръкописът се оказва даден за съхранение на намиращия се в Мараш американски мисионер. До този момент книгата преминава през ръцете на няколко души – лекаря А. Тер-Казарян, неговите сестри, вероятен участник в събитията е и човек на име Мелкон Адамян. Предполага се, че именно в този период се откъсват ценните страници с „Каноните на съгласие“, които по-късно се оказват в Бостън, при сина на Мелкон Адамян, Н. Адамян. Самата книга се намира в Мараш до 1920 г.[1][5][6][7][8]

Титулната страница на евангелието от Марк

През 1928 г. мисионерът, който по това време все още е в Турция, изразява готовност да върне арменската реликва. По закон обаче той няма право да изнесе Зейтунското евангелие от страната, така че предава книгата на Арменския патриархат в Константинопол. Там ръкописът се намира до края на 1960-те години, след което се дарява на католикоса Вазген I и се пренася в Ечмиадзинския манастир. Вазген I от своя страна предава ръкописа на Матенадаран, Института за древни ръкописи в Ереван. Зейтунското евангелие се съхранява там под номер Ms. 10450.[1]

Откъснатите от Зейтунското евангелие страници достигат до САЩ, намират се там в частна собственост на едно арменско семейство (името му не се разкрива от официалните лица) и се наследяват като фамилна ценност. През 1994 г. те се излагат в библиотеката Морган в Ню Йорк, след което музеят Гети ги придобива за около милион долара.[1][6][9]

Юридически спор между Арменската църква и музея Гети

[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 г. Западната епархия на Арменската апостолическа църква в САЩ подава съдебен иск срещу музея Гети за връщане на откраднатите от Зейтунското евангелие миниатюри. Искът подробно описва съдбата на Зейтунското евангелие и нейната връзка с арменския геноцид. Той предизвиква широка обществена реакция, тъй като за първи път се поставя въпросът за връщане на културните и исторически ценности, заграбени или изгубени по време на трагичните за арменците събития. Първоначално от страна на музея искът се оценява като необоснован и се оспорва с твърдението, че страниците с миниатюрите са придобити по законен път. От своя страна Арменската църква очаква решението на казуса да се намери чрез преговори извън съда, като акт на признание на историческата истина и уважение към арменската култура. След 5 години съдебен процес спорът се разрешава със сключване на съглашение, от което остават доволни и двете страни. Според него музеят Гети признава собствеността на Арменската църква върху страниците с „Каноните на съгласие“, а Арменската църква ги предоставя на музея за съхранение. Като позитивен резултат от съглашението се оценява и възможността за достъп към тези ценни експонати на многобройната арменска диаспора в Калифорния. Съдебните разноски, чийто размер не се съобщава, са поети от музея Гети. Сключването на съглашението съвпада със световното отбелязване на 100-годишнината на арменския геноцид.[3][6][9][10]

Описание

[редактиране | редактиране на кода]

Ръкописът е четвероевангелие, изработен е от фин пергамент, използвани са темперни бои, злато и мастило. Книгата е подвързана със сребърен обков, украсен с образите на Богородицата и два архангела. Освен откъснатите от книгата листа с „Каноните на съгласие“, живописната украса съдържа потрети на евангелистите, титулни листа към техните евангелия, маргиналии и инициали.[2][11][12]

Портретите на евангелистите са на бляскав златен фон. Титулните листа са с инициали, изобразяващи символите на евангелистите. Таблиците на „Каноните на съгласие“ на Евсевий са вписани в хорани – декор, наподобяващ архитектурен обект с колони и арки и символизиращ вход в евангелието.

Хорани с „Каноните на съгласие“

[редактиране | редактиране на кода]

Таблиците с „Каноните“ са създадени от Евсевий Кесарийски през 300-те години. Те съдържат номерата на страниците на евангелия, които описват едни и същи събития. В арменската традиция на книжната миниатюра тези таблици се вписват в хорани. Рослин следва този традиционен формат. Неговите хорани на Зейтунското евангелие са с по три колони, полукръглите арки са включени в правогълни заставки. Богатият им декор се състои от изображения на птици и разнообразни флорални и геометрични орнаменти.[2]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д Konrad Siekierski, Journal of Medieval Worlds (2019) 1 (4): 65 – 67.
  2. ↑ а б в г The J. Paul Getty Museum. Canon tables from the Zeyt'un Gospels
  3. ↑ а б J. Paul Getty Museum and the Western Prelacy of the Armenian Apostolic Church of America Announce Agreement in Armenian Art Restitution Case
  4. ↑ Helen. C. Evans, William D. Wixdom. „The Glory of Byzantium: Art and Culture of the Middle Byzantine Era, A.D 843 – 1261“, Armenian, p. 362
  5. ↑ а б Л.Б. Чугасзян, автореферат Творчество армянского миниатюриста Тороса Рослина в контексте культурных связей Киликийской Армении ХIII в., 2001 г.
  6. ↑ а б в Газета „Новое время“, 15 юни 2010, „Зейтунское евангелие, как и армянский народ, обрекли на долгие скитания“
  7. ↑ CAA Reviews. Stephennie Mulder, DOI: 10.3202 /caa.reviews.2019.123
  8. ↑ Watenpaugh, Heghnar Zeitlian. The Missing Pages: The Modern Life of a Medieval Manuscript, From Genocide to Justice. Stanford, California: Stanford University Press. 2019. ISBN 978-1-5036-0764-4. OCLC 1080273139
  9. ↑ а б Los Angeles Times, Mike Boehm, „Legal settlement with Armenian church lets Getty Museum keep prized medieval Bible pages“, Sep. 21, 2015
  10. ↑ Радио Свобода. Ирина Ованнисян, 4 юни, 2010 г. Армянская Апостольская церковь выдвинула иск против лос-анджелесского музея Гетти
  11. ↑ Universität Hamburg. Manuscript Cultures in Asia, Africa and Europe. Manuscript: M10450G
  12. ↑ Православная Энциклопедия. Киликийская Армения: Ювелирное искусство

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Зейтунско_евангелие&oldid=12030647“.