Направо към съдържанието

Злата Огневич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Злата Огневич
Злата Огнєвіч
украинска певица
18 септември 2022 г.
Родена
Ина Бордюг
12 януари 1986 г. (38 г.)

Учила вНационален авиационен университет
Музикална кариера
Стилпоп, джаз
Инструментивокали
Глассопран
Активност2010 – настояще
ЛейбълBest Music
Участник в8th Verkhovna Rada
Семейство

Уебсайтzlataognevich.com
Злата Огневич в Общомедия

Злата Огневич (родена като Ина Леонидивна Бордюг) е украинска певица. Тя представя Украйна на „Евровизия 2013“.[1]

Злата е отраснала в Судак, малък град на Кримския полуостров. През 1991 г. семейството ѝ се премества именно в Судак, защото нейният военнослужещ баща е прехвърлен там.[2] Посещава уроци по пеене и солфеж. Преди това е живяла в „много градове и страни“. В украинската столица, Киев, певицата завършва музикална гимназия и няколко години по-късно консерваторията „Райнхолд Глиер“.

Огневич е солистка на Националния ансамбъл за песни и танци към Въоръжените сили на Украйна.

Злата Огневич взема участие в украинската селекция 3 пъти.

Първия си опит да представи Украйна на „Евровизия“ прави през 2010 г. с песента „Tiny Island“, класирала се пета с 30 точки.

Година по-късно последва вторият неуспешен опит: този път песента („Кукушка“) е на украински и се класира втора.

Поради зрителски оплаквания от процедурата за гласуване е насрочена дата за нов финал, 3 март 2011 г.[3] Джамала и Огневич се оттеглят от новия финал дни преди да се проведе и Мика Нютон става представител на Украйна същата година.

За пореден път певицата прави опит да представи страната на песенния конкурс, участвайки в украинската селекция с песента „Gravity“. Този опит се оказва успешен: изпълнението получава 40 точки, 20 от жури и 20 от телезрители, класирайки се на първо място.

На „Евровизия“ завършва на трето място в крайното класиране.

Политическа кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Злата Огневич е четвърта в списъка на Радикалната Партия на Олег Ляшко на парламенарните избори в Украйна през 2014 г. и става депутат. Тя и семейството ѝ отказват да вземат руски паспорти след анексирането на Крим от Руската Федерация и в протест тя прекъсва договорите си с властите на полуострова. Събира пари с благотворителни концерти за украинската армия.

На 10 ноември 2015 се отказва от депутатския си мандат.[4]