Зоя Космодемянская
| Зоя Космодемянская Зоя Анатольевна Космодемьянская | |
| съветска партизанка, саботьорка и разузнавачка | |
 | |
| Родена | Зоя Анатолевна Космодемянская
13 септември 1923 г.
|
|---|---|
| Починала | 29 ноември 1941 г.
Петришчево, Московска област, СССР |
| Погребана | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Националност |  СССР |
| Военна служба | |
| Войни | Втора световна война |
| Отличия |   |
| Семейство | |
| Майка | Любов Космодемянская |
| Братя/сестри | Александър Космодемянски |
| Зоя Космодемянская в Общомедия | |
Зоя Анатолиевна Космодемянская (на руски: Зо́я Анато́льевна Космодемья́нская) е съветска партизанка, саботьорка, разузнавачка червеноармейка, герой на Съветския съюз,[1][2][3][4] загинала на 18 години, докато извършва саботаж срещу настъпващата германска армия. Името ѝ е превърнато от съветската пропаганда в символ на героизъм по време на Втората световна война и вдъхновява много бойци на фронта. Образът ѝ е отразен в художествената литература, скулптурата, живописта, кинематографията и публицистиката.
Германците оставят тялото на Зоя да виси на бесилото няколко седмици. Едната ѝ гърда е отрязана от пиян германец близо до Бъдни вечер, а тялото ѝ е осквернено от германци или колаборационисти.[5]
Образът на Зоя Космодемянская като такъв на героиня в СССР започна да се създава от статията на Петър Лидов във вестник „Правда“ от 27 януари 1942 година под заглавие „Таня“. Авторът твърди, че случайно е научил за обесването на девойката от разказа на възрастен селянин, свидетел на събитията и потресен от нейното мъжество, който бил разказал, че тя била произнасяла реч, когато са слагали примката на врата ѝ. Скоро след това нейната личност е установена, с нова статия на Лидов, озаглавена „Коя е Таня“ от 18 февруари същата година. Още на 16 февруари е подписан указ, с който на Зоя Космодемянская се дава званието Герой на Съветския съюз.
В брой 43 на вестник „Аргументи и Факти“ от 1991 година, в рубриката „Обратна връзка“ под заглавие „Зоя Космодемянская: Героиня или символ?“ са публикувани мнения на читатели по повод ревизията на украинският писател Александър Жовтис „Уточнения на каноническата версия“, където той подлага на съмнение официалната версия и заявява, че е скрита истината за Зоя, която страда от шизофрения. Според него тя е боледувала още от 1939 година и неедократно е постъпвала в детското отделение на психиатричната болница. Веднага след войната всички медицински експертизи и документи са били иззети от болницата. Макар че съществуват данни предимно от свидетели, че Зоя страда от нервно заболяване основно поради това, че е неразбрана от съучениците си. Всъщност, в края на 1940 г. Космодемянска е била лекувана в болница „Боткин“ (която не е имала психиатрична специалност). Тя е била там с диагноза „остър инфекциозен менингококов менингит.“ След изписването си от болница „Боткин“, Зоя е преминала рехабилитация в санаториума „Соколники“ от 24 януари до 4 март 1941 г.[6]
Дядото на Зоя е бил свещеник в църквата на родното ѝ село, арестуван през нощта на 27 август 1918 под претекст, че уж бил укривал противници на Червения терор, измъчван и удавен в Сосулинското езеро, като трупа му е открит едва през пролетта на следващата година, след което е погребан до църквата, закрита от комунистите, а през 1929 семейството ѝ е заточено в Сибир заради отхвърляне на колективизацията.
Легенда „В плен не брать“
[редактиране | редактиране на кода]Още през 1942 г. се появяват сведения за легализираното отмъщение – предполагаемата заповед на Сталин да не се взимат пленници от 332-ри полк на 197-а пехотна дивизия на Вермахта, извършила екзекуцията. Дивизията е унищожена през есента на 1943 г. в битките край Смоленск. Легендата е толкова устойчива, че дори се споменава в съветския филм на Юрий Озеров „Битката за Москва“.[7]
В киното
[редактиране | редактиране на кода]- „Зоя“, игрален филм на режисьора Лео Арнщам, заснет през 1944 г. в студио „Союздетфилм“ (реставриран през 1967 г. в кино „Горки“)
- „Зоя Космодемянска“, филм на режисьорката Олга Товма, създаден през 2018 г. и излязъл през 2021 г.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Космодемянская, Любов. Повест за Зоя и Шура. София, Народна младеж, 1983, 247 с. (на български)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Pravda.ru Russian women heroes of the Great Patriotic War Архив на оригинала от 2009-05-08 в Wayback Machine., a photo report
- ↑ Kazimiera J. Cottam: Women in War and Resistance: Selected Biographies of Soviet Women Soldiers, ISBN 0-9682702-2-0, page 297
- ↑ The Voice of Russia: Road to Victory: Zoya Kosmodemyanskaya Архив на оригинала от 2005-04-06 в Wayback Machine.
- ↑ Указ Президиума Верховного Совета СССР «О присвоении звания Героя Советского Союза т. т. Гурьянову М. А., Космодемьянской З. А., Кузину И. Н., особо отличившимся в партизанской борьбы в тылу против немецких захватчиков» от 16 февраля 1942 года // Ведомости Верховного Совета Союза Советских Социалистических Республик : газета. — 1942. — 10 марта (№ 7 (166)). — С. 1.
- ↑ Harris, Adrienne M. Memorializations of a martyr and her mutilated bodies: Public monuments to Soviet war hero Zoya Kosmodemyanskaya, 1942 to the present // War & Culture Studies 5 (12 юни). Лондон, War & Culture Studies, 2012. с. 73 – 90.
- ↑ Сидорчик, Андрей. Диагноз доктора Бильжо. Чем болела Зоя Космодемьянская? // aif.ru, 13 декември 2016. Посетен на 19 октомври 2025.
- ↑ Сидорчик, Андрей. В плен не брать! Отдавал ли Сталин приказ мстить за Зою Космодемьянскую? // aif.ru, 21 декември 2022. Посетен на 3 август 2024.