Иван Стоянов Зографски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Иванчо Зографа)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Стоянов Зографски
български иконописец
Роден
Починал

Иван Стоянов Зографски или Иван Зографина (с истинско име Иван Стоянов Папазов) е български иконописец, живописец и революционер.

Негово дело са икони в панагюрските църкви „Св. Георги“ и „Въведение Богородично“, църквата в родното му село Мирково „Св. Великомъченик Димитрий“ (1850-1860), „Св. Николай“ в Карлово, църквите в Стрелча, Смолско, иконата на „Св. Георги“ в Брацигово (1873) и други. Изработва иконостаса и резбата в църквата „Св. Великомъченик Георги“ в с. Водица (1882)[1].

Работи и в сферата на монументалната живопис, като стенописи на Зографски са запазени в Копривщица, Панагюрище, Стрелча, Карлово, Калофер и други.

По време на престоя си в пазарджишкото село Баня се жени за Цвета Зографска, с която имат две дъщери. Преместват се да живеят в Панагюрище, където взимат активно участие в подготовката на Априлското въстание. В къщата им отсядат революционерите Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков и други, провеждат се заседания на революционния комитет. По проект на Иван Зографски е изработено главното въстаническо знаме, като лъвът е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца). Заедно със съпругата си изработва още 12 знамена с лъвчета, калъфи за пушки и други. Всяко знаме е за различно селище в района (№10 за Оборище, №11 за Поибрене, №12 за село Баня)[2][3]. След потушаването на Априлското въстание от 1876 г. двамата са арестувани за революционната си дейност и изпратени в Пловдивския затвор.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981 г.