Иван Антонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Антонов.

Иван Антонов
български революционер и духовник

Роден
Починал

Иван Антонов е български революционер, протойерей, участник в борбата за утвърждаване на Българската екзархия в Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Антонов е роден в 1882 година в македонския град Петрич, тогава в Османската империя, днес в България. Учи в Петрич, по-късно в Серското българско педагогическо училище, а в 1905 година завършва с отличие Българската духовна семинария в Цариград. През същата година е назначен за учител в Сяр.

Тук става член на Серския комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След провал през октомври 1905 година е арестуван от властите и затворен в Солунския затвор Еди куле. По-късно е осъден на десет години строг тъмничен затвор и изпратен на заточение на остров Родос.[2]

През 1908 година е амнистиран и на 23 август е ръкоположен за свещеник от Врачанския митрополит Константин, а на 2 септември е избран за председател на Петричката българска община. Като председател на община Антонов полага усилия за утвърждаване на екзархийското дело в Петричко. От 1910 до 1913 година Иван Антонов е председател на българска църковна община в Прилеп.

След избухването на Балканската война през 1912 година Антонов открито се противопоставя на противобългарска асимилаторска политика на новите сръбски власти за което е арестуван[3], изтезаван и екстерниран в България (юни 1913). Първоначално се преселва със семейството си във Враца, а по-късно в Луковит.

Антонов умира в Луковит през 1928 година.[4][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Горазд председател на Петричката българска община
(2 септември 1908 – 1910)
Никола Коцев
     Портал „Македония“         Портал „Македония