Иван Антонов

Иван Антонов
	Иван Антонов
български революционер и духовник
Роден	1 януари 1882 г. Петрич, Османска империя
Починал	31 октомври 1928 г. (46 г.) Луковит, Царство България
Учил в	Цариградска българска духовна семинария
Семейство
Подпис
	Иван Антонов в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Антонов.

Иван Антонов е български революционер, протойерей, участник в борбата за утвърждаване на Българската екзархия в Македония^[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Антонов е роден в 1882 година в македонския град Петрич, тогава в Османската империя, днес в България. Учи в Петрич, по-късно в Сярското българско педагогическо училище, а в 1905 година завършва с отличие Българската духовна семинария в Цариград. През същата година е назначен за учител в Сяр.

Тук става член на Серския комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. По време на Сярската афера през октомври 1905 година е арестуван от властите и затворен в Солунския затвор Еди куле. По-късно е осъден на десет години строг тъмничен затвор и изпратен на заточение на остров Родос.^[2] През 1907 година е амнистиран и става писар в Сярската българска община. Скоро след това полицията предлага да се изсели от Турция и в продължение на три години да не се връща.^[3]

На 23 август 1908 година е ръкоположен за свещеник от Врачанския митрополит Константин, а на 2 септември е избран за председател на Петричката българска община. Като председател на община Антонов полага усилия за утвърждаване на екзархийското дело в Петричко. От 1910 до 1913 година Иван Антонов е председател на българска църковна община в Прилеп.

След избухването на Балканската война през 1912 година Антонов открито се противопоставя на противобългарска асимилаторска политика на новите сръбски власти за което е арестуван^[4], изтезаван и екстерниран в България (юни 1913). Първоначално се преселва със семейството си във Враца, а по-късно в Луковит.

Антонов умира в Луковит през 1928 година.^[5]^[6]^[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Протоиерей Иванъ Антоновъ // Илюстрация Илиндень 1 (21). Илинденска организация, Декемврий 1929. с. 16.
↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 43.
↑ Георгиев, В., Трифонов, Ст. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония (краят на XIX – началото на XX век), София, 1995, стр.147.
↑ Пърличев, Кирил. Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915 година). София, 1918.
↑ Албумъ-алманахъ „Македония“. Отдел VI, Табло XL-144, София, 1931.
↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 26.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 23.

Горазд	→	председател на Петричката българска община (2 септември 1908 – 1910)	→	Никола Коцев
?	→	председател на Прилепската българска община (1910 – 1913)	→	последен

[1] Протоиерей Иванъ Антоновъ // Илюстрация Илиндень 1 (21). Илинденска организация, Декемврий 1929. с. 16.

[2] Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 43.

[3] Георгиев, В., Трифонов, Ст. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония (краят на XIX – началото на XX век), София, 1995, стр.147.

[4] Пърличев, Кирил. Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915 година). София, 1918.

[5] Албумъ-алманахъ „Македония“. Отдел VI, Табло XL-144, София, 1931.

[ЕПК_1-6] Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 26.

[7] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 23.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]