Иван Антонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Антонов.

Иван Антонов
български революционер и духовник

Роден
Починал
31 октомври 1928 г. (46 г.)
Подпис Ivan Antonov Signature (vectorized).svg
Иван Антонов в Общомедия
Писмо от Иван Антонов, архиерейски наместник в Прилеп до учителя Георги Дамев, 6 февруари 1913 година

Иван Антонов е български революционер, протойерей, участник в борбата за утвърждаване на Българската екзархия в Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Антонов е роден в 1882 година в македонския град Петрич, тогава в Османската империя, днес в България. Учи в Петрич, по-късно в Серското българско педагогическо училище, а в 1905 година завършва с отличие Българската духовна семинария в Цариград. През същата година е назначен за учител в Сяр.

Тук става член на Серския комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След провал през октомври 1905 година е арестуван от властите и затворен в Солунския затвор Еди куле. По-късно е осъден на десет години строг тъмничен затвор и изпратен на заточение на остров Родос.[2] През 1907 година е амнистиран и става писар в Серската българска община. Скоро след това полицията предлага да се изсели от Турция и в продължение на три години да не се връща.[3]

На 23 август 1908 година е ръкоположен за свещеник от Врачанския митрополит Константин, а на 2 септември е избран за председател на Петричката българска община. Като председател на община Антонов полага усилия за утвърждаване на екзархийското дело в Петричко. От 1910 до 1913 година Иван Антонов е председател на българска църковна община в Прилеп.

След избухването на Балканската война през 1912 година Антонов открито се противопоставя на противобългарска асимилаторска политика на новите сръбски власти за което е арестуван[4], изтезаван и екстерниран в България (юни 1913). Първоначално се преселва със семейството си във Враца, а по-късно в Луковит.

Антонов умира в Луковит през 1928 година.[5][6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Протойерей Иван Антонов. Списание „Илюстрация Илинден“, год.3, кн.1 (21), София, декември 1929, стр.16.
  2. Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. София, 1952, стр.43.
  3. Георгиев, В., Трифонов, Ст. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония (краят на XIX - началото на XX век), София, 1995, стр.147.
  4. Пърличев, Кирил. Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915 година). София, 1918.
  5. Албумъ-алманахъ "Македония". Отдел VI, Табло XL-144, София, 1931.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 26.
Горазд председател на Петричката българска община
(2 септември 1908 – 1910)
Никола Коцев
     Портал „Македония“         Портал „Македония