Иван Коев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Коев
български генерал
ЗваниеГенерал-майор
Години на служба1913 – 1947
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиСвети Александър
Военен орден „За храброст“

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.

Иван Недялков Коев е български офицер, генерал-майор, командир на рота от 44-ти пехотен полк и 27 пехотен чепински полк през Първата световна война (1915 – 1918), началник на канцелария в Министерството на войната (1944) и на Регентството (1944) през Втората световна война (1941 – 1945) и началник на канцеларията на Председателството на републиката (1947).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Коев е роден на 2 януари 1891 г. в Палици, Княжество България. На 22 септември 1913 г. е произведен в чин подпоручик.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) първоначално е командир на рота от 44-ти пехотен полк, за която служба съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната „за отличия и заслуги през втория период на войната“ е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1-ви клас.[1] По-късно е командир на рота от 27 пехотен чепински полк, за която служба съгласно заповед № 464от 1921 г. по Министерството на войната „за отличия и заслуги през третия период на войната“ е награден с Орден „Св. Александър“ V степен с мечове в средата.[2]] На 5 октомври 1916 г. е произведен в чин поручик.

След войната през 1919 г. е произведен в чин капитан, от 1928 г. е майор, на 3 септември 1932 г. е произведен в чин подполковник, от 3 октомври 1936 г. е полковник и на 4 октомври 1941 г. е произведен в чин генерал-майор.

По време на Втората световна война (1941 – 1945) първоначално през 1944 г. е назначен за началник на канцелария в Министерството на войната, по-късно същата година е назначен за началник на канцелария на Регентството, а от 1947 г. е началник на канцелария на Председателството на републиката. По-късно същата година е уволнен от служба.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 108 – 109.