Иван Лекарски
| Иван Лекарски | |
| български лекар | |
| Роден |
1812 г.
|
|---|---|
| Починал | 1878 г.
|
Иван Христов Лекарски е български лекар от епохата на Възраждането.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Лекарски е роден в град Кюстендил. Син е на Христо Лекарски (1786-1863) и племенник на Илия Ангелкович (?-1874), родом от Кюстендил и работил като лекар в Скопие, дарил 2000 гроша през 1854 година за новострояща се църква в Кюстендил и подпомогнал изданието на „Житие св. Григория Омиритскаго“ на Ав. Попстоянов (1852), починал в Скопие.[1] Баща е на Васил Лекарски (1845-1877), който впоследствие също става лекар, и на Константин Лекарски (1853-1935). Помага на баща си в медицинската му практика в Кюстендил. Практикува в Цариград, при известни гръцки и турски лекари. Държи изпит пред Висшия румелийски санитарен съвет (1851), който му разрешава да практикува като лекар.
Назначен е за градски лекар в град Кюстендил (1856). Провежда две важни санитарни мерки: премества градското гробище от центъра при църквата „Успение Богородично“ на запад към църквата „Свети Мина“ - за западната половина от града, и в местността „Ридо“ - за източната част на града. построява навес край река Банщица, където задължава гражданите да колят и обработват добитъка, за да не се замърсяват улиците.
Участва и в борбите на кюстендилските граждани против гръцкото духовенство.[2][3]
Неговата къща в град Кюстендил, на улица „Генерал Крум Лекарски“ № 13, известна като Лекарската къща, построена през 50-те години на XIX век, е паметник на културата.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 35.
- ↑ Иванов, Йордан, Северна Македония. Исторически издирвания, София, 1906 г., с.285
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 364.