Иван Николов (духовник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Николов.

Иван Николов
български духовник
Роден
Починал
27 юли 1968 г. (98 г.)

Иван Николов е български униатски духовник и общественик, архимандрит.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в българско православно семейство на 5 януари 1870 година в Солун. Завършва Солунската българска католическа семинария в Зейтинлъка и е ръкоположен за свещеник на 16 април 1900 г. от българския униатски епископ на Солунската епархия Епифаний Шанов. Няколко години служи в българската униатска енория в Солун. Заминава за Рим, където се запознава със стария униатски водач епископ Лазар Младенов. В 1905 г. е назначен за мисионер проповедник в Гевгелийско,[1] където развива широка дейност в униатските селища.[3] Преподава в Солунската българска католическа семинария.[4]

В 1910 година е назначен за енорийски свещеник в Енидже Вардар, където остава до Балканската война. Многократно се застъпва пред властите за арестувани българи. От 1912 до 1915 година е свещеник в Битоля, попаднал в 1913 г. в Сърбия. Бяга от града в България при намесата на България в Първата световна война срещу Сърбия. Служи в католическия параклис в Двореца.[3]

В 1922 година като свещеник в униатската църква „Света Троица“ („Свети Дух“) в Цариград е сред основателите на Македонската католическа лига.[5]

От 1922 до 1926 година отец Николов преподава в доминиканския руски униатски колеж в Лил, Франция, а от 1926 до 1932 г. е монах бенедиктинец в новооснования икуменически манастир в град Аме сюр Мьоз, по-късно преместен в Шевтон.[3] Там Иван Николов контактува с лидерите на зараждащото се икуменическо движение.[6]

В 1932 година апостолическият легат в България Анджело Ронкали го изпраща да поеме овдовялата българска енория в турската столица Цариград и там отец Николов остава 37 години до смъртта си. Емигрантското списание „Вяра и просвета“ го нарича „един от най-изтъкнатите представители на българщината в Цариград“. Погребан е в католическите гробища край града. Новият ръководител на енорията е Димитър Богданов.[6]

Умира на 27 юли 1968 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Вяра и просвета. 1968. с. 45.
  2. Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878-1989). Историческо изследване. София, 2002. Посетен на 2015-10-04.
  3. а б в Вяра и просвета. 1968. с. 46.
  4. Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 322. Посетен на 2015-09-28.
  5. Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878-1989). Историческо изследване. София, 2002. с. 226. Посетен на 2015-10-04.
  6. а б Вяра и просвета. 1968. с. 47.
     Портал „Македония“         Портал „Македония