Иван Николов (духовник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Николов.

Иван Николов
български духовник
Роден
Починал
27 юли 1968 г. (98 г.)

Иван Николов е български униатски духовник и общественик, архимандрит.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в българско православно семейство на 5 януари 1870 година в Солун. Завършва Солунската българска католическа семинария в Зейтинлъка и е ръкоположен за свещеник на 16 април 1900 г. от българския униатски епископ на Солунската епархия Епифаний Шанов. Няколко години служи в българската униатска енория в Солун. Заминава за Рим, където се запознава със стария униатски водач епископ Лазар Младенов. В 1905 г. е назначен за мисионер проповедник в Гевгелийско,[1] където развива широка дейност в униатските селища.[3] Преподава в Солунската българска католическа семинария.[4]

В 1910 година е назначен за енорийски свещеник в Енидже Вардар, където остава до Балканската война. Многократно се застъпва пред властите за арестувани българи. От 1912 до 1915 година е свещеник в Битоля, попаднал в 1913 г. в Сърбия. Бяга от града в България при намесата на България в Първата световна война срещу Сърбия. Служи в католическия параклис в Двореца.[3]

В 1922 година като свещеник в униатската църква „Света Троица“ („Свети Дух“) в Цариград е сред основателите на Македонската католическа лига.[5]

От 1922 до 1926 година отец Николов преподава в доминиканския руски униатски колеж в Лил, Франция, а от 1926 до 1932 г. е монах бенедиктинец в новооснования икуменически манастир в град Аме сюр Мьоз, по-късно преместен в Шевтон.[3] Там Иван Николов контактува с лидерите на зараждащото се икуменическо движение.[6]

В 1932 година апостолическият легат в България Анджело Ронкали го изпраща да поеме овдовялата българска енория в турската столица Цариград и там отец Николов остава 37 години до смъртта си. Емигрантското списание „Вяра и просвета“ го нарича „един от най-изтъкнатите представители на българщината в Цариград“. Погребан е в католическите гробища край града. Новият ръководител на енорията е Димитър Богданов.[6]

Умира на 27 юли 1968 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Вяра и просвета. 1968. с. 45.
  2. Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878-1989). Историческо изследване. София, 2002. Посетен на 2015-10-04.
  3. а б в Вяра и просвета. 1968. с. 46.
  4. Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 322. Посетен на 2015-09-28.
  5. Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878-1989). Историческо изследване. София, 2002. с. 226. Посетен на 2015-10-04.
  6. а б Вяра и просвета. 1968. с. 47.
     Портал „Македония“         Портал „Македония