Иван Умленски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Умленски
български учен
Роден
Починал
януари 1992 г. (74 г.)
Научна дейност
Област Етнография, история, география
Образование Софийски университет

Иван Василев Умленски е български учител, етнограф, филолог, краевед и литературен историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 декември 1917 г. в гр. Кюстендил. Родът на баща му идва от Македония – село Умлена, Пехчевска околия, и се установява в Кюстендил. Дядо му Иван Н. Умленски е деец на Кюстендилското македоно-одринско дружество.[1] Завършва Кюстендилската гимназия в 1935 г. и славянска филология в Софийския университет в 1940 г. Още по време на студентските си години проявява траен интерес към етнологията, диалектологията и фолклористиката и първата му изследователска работа е дипломната – „Бит и говор на с. Багренци, Кюстендилско“, която защитава пред акад. Стоян Романски.

Започва работа като учител в различни населени места – Асеновград, Ксанти, село Летница, Велес (1943-44).

През лятото на 1944 г. е назначен за лектор по български език в Загребския университет, но военните събития в Европа стават пречка за заминаването му. Преподава в учителските институти във Велико Търново и Кюстендил. След закриване на кюстендилския институт е учител в кюстендилските гимназии: Първо средно мъжко училище, Политехническа гимназия и Вечерно средно училище (1946-1978).

Изследователската му дейност започва с книгата „Тезиси по детска литература“ (1950-51) – първия учебник по детска литература. През 1965 г. БАН издава изследването му „Кюстендилският говор“ – първото в България изследване на местен говор по метода на лингвическата география. Автор е и на „За най-хубавото име“ (1971), „Сто години театрално дело в Кюстендил – каталог на документи“ (1974), „Местната преса за театъра в Кюстендил“ (1974) и „Летопис на дружбата в областта на културата между Кюстендилски окръг и Брянска област“ (1979).

Публикува статии в изданията на БАН и на МНП предимно по езиковедски и методически въпроси. Дълги години е заместник-редактор на списание „Педагогически бюлетин“, сътрудничи на вестник „Учителско дело“.

Носител на орден „Кирил и Методий“ II степен (1964).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Тезиси по детска литература“ (1950-51)
  • „Кюстендилският говор“ (1965)
  • „За най-хубавото име“ (1971)
  • „Сто години театрално дело в Кюстендил – каталог на документи“ (1974)
  • „Местната преса за театъра в Кюстендил“ (1974)
  • „Летопис на дружбата в областта на културата между Кюстендилски окръг и Брянска област“ (1979)
  • „За имената на селата в Кюстендилско и на гр. Кюстендил“ (1985)
  • (в съавт. с Георги Ковачев) „Местните имена в Кюстендилско“, том 1 (А-Г) (2008)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Елдъров, Светлозар. Кюстендилско македоно-одринско дружество (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 284.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]