Източносибирска кафява мечка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Източносибирска кафява мечка
Ucollaris.jpg
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Мечкови (Ursidae)
род:Мечки (Ursus)
вид:Кафява мечка (U. arctos)
подвид:Източносибирска кафява мечка (U. a. collaris)
Научно наименование
F.Cuvier, 1824 г.
[ редактиране ]

Източносибирската кафява мечка (Ursus arctos collaris), позната и само като Сибирска кафява мечка, е подвид на кафявата мечка, който живее в района между поречията на реките Енисей и Лена.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Източносибирските кафяви мечки са междинни по характеристики между евразийския подвид на запад и камчатския на изток, въпреки че големите индивиди могат да имат същата големина като последните. Черепите им са неизменно по-големи от тези на евразийския подвид и частично по-големи от тези на камчатския[1]. Възрастните мъжки имат черепи с дължина от 32,6 - 43,1 cm и ширина 31,2 - 38,5 cm при скуловите арки. Те имат дълга, гъста и мека козина, която е близка до тази на европейските кафяви мечки, въпреки че преобладават тъмноцветните индивиди.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално Кювие определя, че представителите на този подвид обитават района на горното течение на Енисей. На по-късен етап е определен с точност ареала на подвида. На изток разпространението достига до Становой хребет и поречието на реките Лена и Колима. На юг достига до източен Казакстан, Алтай, Синдзян в Китай и северна Монголия[1].

Връзки с хората[редактиране | редактиране на кода]

Представителите на този подвид са със значително по-богато на месо меню. Това определя и тяхната липса на страх към хората. Те нападат ловци, събирачи на мед и плодове, нападат хижи, складове и места, където има складирана храна[2].

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Те ловуват планински зайци и копитни животни като елени или лосове[3].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Mammals of the Soviet Union Vol.II Part 1a, SIRENIA AND CARNIVORA (Sea cows; Wolves and Bears), V.G Heptner and N.P Naumov editors, Science Publishers, Inc. USA. 1998. ISBN 1-886106-81-9
  2. WOLVES, BEARS AND HUMAN ANTI-PREDATOR ADAPTATIONS
  3. The Leisure hour, Volume 4. Publisher s.n., 1855. Original from the New York Public Library