Източносибирска кафява мечка
| Източносибирска кафява мечка | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
F.Cuvier, 1824 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Източносибирска кафява мечка в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Източносибирската кафява мечка (Ursus arctos collaris), позната и само като Сибирска кафява мечка, е подвид на кафявата мечка, който живее в района между поречията на реките Енисей и Лена.
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Източносибирските кафяви мечки са междинни по характеристики между евразийския подвид на запад и камчатския на изток, въпреки че големите индивиди могат да имат същата големина като последните. Черепите им са неизменно по-големи от тези на евразийския подвид и частично по-големи от тези на камчатския[1]. Възрастните мъжки имат черепи с дължина от 32,6 - 43,1 cm и ширина 31,2 - 38,5 cm при скуловите арки. Те имат дълга, гъста и мека козина, която е близка до тази на европейските кафяви мечки, въпреки че преобладават тъмноцветните индивиди.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Първоначално Кювие определя, че представителите на този подвид обитават района на горното течение на Енисей. На по-късен етап е определен с точност ареала на подвида. На изток разпространението достига до Становой хребет и поречието на реките Лена и Колима. На юг достига до източен Казакстан, Алтай, Синдзян в Китай и северна Монголия[1].
Връзки с хората[редактиране | редактиране на кода]
Представителите на този подвид са със значително по-богато на месо меню. Това определя и тяхната липса на страх към хората. Те нападат ловци, събирачи на мед и плодове, нападат хижи, складове и места, където има складирана храна[2].
Хранене[редактиране | редактиране на кода]
Те ловуват планински зайци и копитни животни като елени или лосове[3].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Mammals of the Soviet Union Vol.II Part 1a, SIRENIA AND CARNIVORA (Sea cows; Wolves and Bears), V.G Heptner and N.P Naumov editors, Science Publishers, Inc. USA. 1998. ISBN 1-886106-81-9
- ↑ WOLVES, BEARS AND HUMAN ANTI-PREDATOR ADAPTATIONS[неработеща препратка]
- ↑ The Leisure hour, Volume 4. Publisher s.n., 1855. Original from the New York Public Library
| |||||||||||