Евроазиатска кафява мечка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евроазиатска кафява мечка
Brown bear (Ursus arctos arctos) running.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Ursidae Мечкови
род: Ursus Мечки
вид: Ursus arctos Кафява мечка
подвид: Ursus arctos
arctos
Евроазиатска
кафява мечка
Научно наименование
Уикивидове Ursus arctos arctos
Linnaeus, 1758[1][2]
Евроазиатска кафява мечка в Общомедия

Евроазиатска кафява мечка (Ursus arctos arctos) е подвид на кафявата мечка разпространен в северните части на Евразия. Представителите на подвида обитават и България.[редактиране | редактиране на кода]

Разпространение и численост на популацията[редактиране | редактиране на кода]

Евроазиатската кафява мечка е неарктически вид разпространен от Пиренеите и Скандинавия до Чукотка и Хокайдо. Представителите от повече от хилядолетие са изтребени от земите на Великобритания и Ирландия, изолирани малки популации живеят на Пирените и Апенините.

Популацията в района на Балтоскандия обаче бележи слаб растеж – над 2000 мечки в Швеция, 1200 във Финландия, 700 в Естония и около 70 в Норвегия.[3][4]

Големи популации обитават страните от Балканския полуостров. Тук наброяват около 3000 индивида, а карпатската популация е още по-голяма – около 5000 мечки.[5]

Най-многочислена е обаче в Европа е популацията Русия, където продължава бавно да се възстановява след интензивния лов в годините преди Октомврийската революция. В световен мащаб най-голямата популация се намира на изток от Урал в Сибир. Среща се и в някои части на Централна Азия в бившите съветски републики.

Евроазиатската кафява мечка се среща и в изолирани и по-голямата си част от тях силно застрашени популации в Турция, Иран, Афганистан, Пакистан, части на Северозападна Индия, централен Китай, и на остров Хокайдо в Япония.

Морфологични особености[редактиране | редактиране на кода]

Евразиатската кафява мечка има кафява козина, която може да варира от жълто-кафява до тъмно кафява, червено-кафяви или почти черна. В някои случаи са срещани и албиноси[6]. Козината е гъста в различна степен и достига на дължина до 10 cm. Формата на главата обикновено е доста кръгла с относително малки и кръгли уши, широк череп и уста. Зъбите са 42 броя. Мечките имат мощна костна структура, големи лапи, въоръжени с големи нокти, които достигат дължина до 10 cm. Теглото варира в зависимост от местообитанието и времето от годината. Напълно развит мъжки екземпляр тежи средно по 265 – 355 kg. Най-едрият регистриран мечок е бил с тегло от 481 kg и близо 2,5 m дължина. Женските обикновено са с тегло между 150 – 250 kg.[7]

Исторически сведения[редактиране | редактиране на кода]

Евроазиатските кафеви мечки са обитавали остров Великобритания, до около 500 г. Представителите на острова били унищожени чрез лов.[8]

Представителите на подвида са били използвани в Древен Рим за зрелищни борби на арената. Най-силните мечки идвали от земите на Каледония и Далмация.[9]

В древността Евроазиатската кафява мечка до голяма степен била месоядна. Около 80% от диетата и се състояла от животинска храна. През следващите столетия плячката и значително намалява като през Средновековието дивеча в диетата и възлизал на 40% от хранителния прием. В наши дни месото представлява едва 10 – 15% от диетата на евроазиатската кафява мечка.[9]

  1. указано в: Mammal Species of the World, дата на проверка: 19 септември 2015
  2. указано в: Обединена система за таксономична информация, дата на публикуване: 13 юни 1996, дата на проверка: 19 септември 2013
  3. Brown Bears in Sweden – the shy giant of the wilderness « Nature Travels: Outdoor Holidays in Sweden. Naturetravels.wordpress.com (2008-01-28). Посетен на 24 септември 2011.
  4. Karhu. rktl.fi (Finnish)
  5. Bear Online Information System for Europe. Kora.ch. Посетен на 24 септември 2011.
  6. Albino brown bear killed in 2009. Dnevnik.hr (2009-10-29). Посетен на 24 септември 2011.
  7. Wood, The Guinness Book of Animal Facts and Feats. Sterling Pub Co Inc (1983), ISBN 978-0-85112-235-9
  8. Brown Bear. // Tooth & Claw. Архив на оригинала от 23 декември 2007. Посетен на 5 януари 2008.
  9. а б Pastoureau, Michel. L’ours; Histoire d’un roi dechu. 2007. ISBN 2-02-021542-X. с. 419.