Евроазиатска кафява мечка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евроазиатска кафява мечка
Майже воля.jpg
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Dipnotetrapodomorpha
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Мечкови (Ursidae)
род:Мечки (Ursus)
вид:Кафява мечка (U. arctos)
подвид:Евроазиатска кафява мечка (U. a. arctos)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Евроазиатска кафява мечка в Общомедия
[ редактиране ]

Евроазиатска кафява мечка (Ursus arctos arctos) е подвид на кафявата мечка разпространен в северните части на Евразия. Представителите на подвида обитават и България.

Разпространение и численост на популацията[редактиране | редактиране на кода]

Евроазиатската кафява мечка е неарктически вид разпространен от Пиренеите и Скандинавия до Чукотка и Хокайдо. Представителите от повече от хилядолетие са изтребени от земите на Великобритания и Ирландия, изолирани малки популации живеят на Пирените и Апенините.

Популацията в района на Балтоскандия обаче бележи слаб растеж – над 2000 мечки в Швеция, 1200 във Финландия, 700 в Естония и около 70 в Норвегия.[1][2]

Големи популации обитават страните от Балканския полуостров. Тук наброяват около 3000 индивида, а карпатската популация е още по-голяма – около 5000 мечки.[3]

Най-многочислена е обаче в Европа е популацията Русия, където продължава бавно да се възстановява след интензивния лов в годините преди Октомврийската революция. В световен мащаб най-голямата популация се намира на изток от Урал в Сибир. Среща се и в някои части на Централна Азия в бившите съветски републики.

Евроазиатската кафява мечка се среща и в изолирани и по-голямата си част от тях силно застрашени популации в Турция, Иран, Афганистан, Пакистан, части на Северозападна Индия, централен Китай, и на остров Хокайдо в Япония.

Морфологични особености[редактиране | редактиране на кода]

Евразиатската кафява мечка има кафява козина, която може да варира от жълто-кафява до тъмно кафява, червено-кафяви или почти черна. В някои случаи са срещани и албиноси[4]. Козината е гъста в различна степен и достига на дължина до 10 cm. Формата на главата обикновено е доста кръгла с относително малки и кръгли уши, широк череп и уста. Зъбите са 42 броя. Мечките имат мощна костна структура, големи лапи, въоръжени с големи нокти, които достигат дължина до 10 cm. Теглото варира в зависимост от местообитанието и времето от годината. Напълно развит мъжки екземпляр тежи средно по 265 – 355 kg. Най-едрият регистриран мечок е бил с тегло от 481 kg и близо 2,5 m дължина. Женските обикновено са с тегло между 150 – 250 kg.[5]

Исторически сведения[редактиране | редактиране на кода]

Евроазиатските кафяви мечки са обитавали остров Великобритания, до около 500 г. Представителите на острова били унищожени чрез лов.[6]

Представителите на подвида са били използвани в Древен Рим за зрелищни борби на арената. Най-силните мечки идвали от земите на Каледония и Далмация.[7]

В древността Евроазиатската кафява мечка до голяма степен била месоядна. Около 80% от диетата и се състояла от животинска храна. През следващите столетия плячката и значително намалява като през Средновековието дивеча в диетата и възлизал на 40% от хранителния прием. В наши дни месото представлява едва 10 – 15% от диетата на евроазиатската кафява мечка.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Brown Bears in Sweden – the shy giant of the wilderness « Nature Travels: Outdoor Holidays in Sweden. Naturetravels.wordpress.com (2008-01-28). Посетен на 24 септември 2011 г.
  2. Karhu. rktl.fi (Finnish)
  3. Bear Online Information System for Europe. Kora.ch. Посетен на 24 септември 2011 г.
  4. Albino brown bear killed in 2009. Dnevnik.hr (2009-10-29). Посетен на 24 септември 2011 г.
  5. Wood, The Guinness Book of Animal Facts and Feats. Sterling Pub Co Inc (1983), ISBN 978-0-85112-235-9
  6. Brown Bear. // [1] Tooth & Claw. Архивиран от оригинала на 2007-12-23. Посетен на 2008-01-05. Архив на оригинала от 2008-05-16 в Wayback Machine.
  7. а б Pastoureau, Michel. L’ours; Histoire d’un roi dechu. 2007. ISBN 2-02-021542-X. с. 419.