Направо към съдържанието

Евроазиатска кафява мечка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евроазиатска кафява мечка
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Мечкови (Ursidae)
род:Мечки (Ursus)
вид:Кафява мечка (U. arctos)
подвид:Евроазиатска кафява мечка (U. a. arctos)
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Евроазиатска кафява мечка в Общомедия
[ редактиране ]

Евроазиатска кафява мечка (Ursus arctos arctos) е подвид на кафявата мечка разпространен в северните части на Евразия. Представителите на подвида обитават и България.

Разпространение и численост на популацията

[редактиране | редактиране на кода]

Евроазиатската кафява мечка е неарктически вид разпространен от Пиренеите и Скандинавия до Чукотка и Хокайдо. Представителите от повече от хилядолетие са изтребени от земите на Великобритания и Ирландия, изолирани малки популации живеят на Пирените и Апенините.

Популацията в района на Балтоскандия обаче бележи слаб растеж – над 2000 мечки в Швеция, 1200 във Финландия, 700 в Естония и около 70 в Норвегия.[1][2]

Големи популации обитават страните от Балканския полуостров. Тук наброяват около 3000 индивида, а карпатската популация е още по-голяма – около 5000 мечки.[3]

Най-многочислена е обаче в Европа е популацията Русия, където продължава бавно да се възстановява след интензивния лов в годините преди Октомврийската революция. В световен мащаб най-голямата популация се намира на изток от Урал в Сибир. Среща се и в някои части на Централна Азия в бившите съветски републики.

Евроазиатската кафява мечка се среща и в изолирани и по-голямата си част от тях силно застрашени популации в Турция, Иран, Афганистан, Пакистан, части на Северозападна Индия, централен Китай, и на остров Хокайдо в Япония.

Морфологични особености

[редактиране | редактиране на кода]

Евразиатската кафява мечка има кафява козина, която може да варира от жълто-кафява до тъмно кафява, червено-кафяви или почти черна. В някои случаи са срещани и албиноси[4]. Козината е гъста в различна степен и достига на дължина до 10 cm. Формата на главата обикновено е доста кръгла с относително малки и кръгли уши, широк череп и уста. Зъбите са 42 броя. Мечките имат мощна костна структура, големи лапи, въоръжени с големи нокти, които достигат дължина до 10 cm. Теглото варира в зависимост от местообитанието и времето от годината. Напълно развит мъжки екземпляр тежи средно по 265 – 355 kg. Най-едрият регистриран мечок е бил с тегло от 481 kg и близо 2,5 m дължина. Женските обикновено са с тегло между 150 – 250 kg.[5]

Исторически сведения

[редактиране | редактиране на кода]

Евроазиатските кафяви мечки са обитавали остров Великобритания, до около 500 г. Представителите на острова били унищожени чрез лов.[6]

Представителите на подвида са били използвани в Древен Рим за зрелищни борби на арената. Най-силните мечки идвали от земите на Каледония и Далмация.[7]

В древността Евроазиатската кафява мечка до голяма степен била месоядна. Около 80% от диетата и се състояла от животинска храна. През следващите столетия плячката и значително намалява като през Средновековието дивеча в диетата и възлизал на 40% от хранителния прием. В наши дни месото представлява едва 10 – 15% от диетата на евроазиатската кафява мечка.[7]

  1. Brown Bears in Sweden – the shy giant of the wilderness « Nature Travels: Outdoor Holidays in Sweden. Naturetravels.wordpress.com (2008-01-28). Посетен на 24 септември 2011 г.
  2. Karhu. rktl.fi (Finnish)
  3. Bear Online Information System for Europe Архив на оригинала от 2021-06-14 в Wayback Machine.. Kora.ch. Посетен на 24 септември 2011 г.
  4. Albino brown bear killed in 2009. Dnevnik.hr (2009-10-29). Посетен на 24 септември 2011 г.
  5. Wood, The Guinness Book of Animal Facts and Feats. Sterling Pub Co Inc (1983), ISBN 978-0-85112-235-9
  6. Brown Bear // Tooth & Claw. Архивиран от оригинала на 2008-05-16. Посетен на 2008-01-05.
  7. а б Pastoureau, Michel. L’ours; Histoire d’un roi dechu. 2007. ISBN 2-02-021542-X. с. 419.