Белимбегово

(пренасочване от Илинден (Община Илинден))
Вижте пояснителната страница за други значения на Илинден.

Белимбегово
Илинден
— село —
Знаме
      
Герб
Поглед на дял от Белимбегово край гарата
Поглед на дял от Белимбегово край гарата
42° с. ш. 21.5833° и. д.
Белимбегово
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаБелимбегово
Географска областСкопско поле
Надм. височина245 m
Население4931 души (2002)
Пощенски код1041
МПС кодSK
Белимбегово в Общомедия

Белимбегово (на македонска литературна норма: Илинден) е село в Северна Македония, център на едноименната община Белимбегово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източната част на Скопската котловина на няколко километра източно от столицата Скопие, южно от магистралата Скопие - Куманово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Константин и Елена“

В края на ХІХ век Белимбегово е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов (в „Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Белимъ Бегово живеят 180 българи християни.[1]

В началото на ХХ век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (в „La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бимимбегово има 160 българи екзархисти.[2]

През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците.[3] При избухването на Балканската война човек от Белимбегово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Белимбег (Belimbeg) като село с неясен етнически състав.[5]

В 1951 година селото е преименувано на Илинден.

Според преброяването от 2002 година Белимбегово има 4931 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 4285
албанци 340
турци 2
роми 31
власи 1
сърби 176
бошняци 0
други 96

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Белимбегово

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
  3. Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 октомври 2007 
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.13