Илия Йовчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илия Йовчев
Роден 12 февруари 1850 г.
Починал 28 юли 1907 г. (57 г.)
Професия писател, журналист, учител, театрал, общественик
Националност българин
Жанр публицистика, научна фантастика, драма, статии

Илия Йовчев е български общественик, писател, журналист и драматург.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

'Илия Стоянов Йовчев е роден 12 февруари 1850 г. в град Сливен.

Учи в Тулча и в Одеса, след което – в американския Робърт колеж в Цариград и колежа „Хамилтън“ в Саратога, САЩ. [1] Изключителен ерудит и полиглот, той е сред първите българи, завършили колеж в САЩ, където живее от 1870 до 1879 г. След Освобождението е началник на Народната бибилиотека с музей в Пловдив. Автор е на първия български научно-фантастичен роман. [2]

Смятан е за „баща и основател“ на американската ни емиграция. [3] Заселва се в Америка през 1870 г. още преди Освобождението от турско иго. Изявява се като писател, което се отбелязва в алманасите на вестник „Народен глас“.

След Робърт колеж в Цариград през 1875 г. постъпва в Колеж „Хамилтън“ в град Саратога, близо до Ню Йорк. От там изпраща дописки до вестника на Петко Славейков „Македония“ и до в. „Напредък“, в които запознава българското общество със Северна Америка, с бита, ежедневието и обичаите на американския народ. Той е първият български журналист сред българската отвъдокеанска емиграция и първият кореспондент на български вестници в Америка. Пише и публикува и в американски вестници. Става първият български журналист в Новия свят. Занимава се също с театрална дейност.

Още на 17-годишна възраст е дописник на издавания от Петко Славейков в Цариград български вестник „Македония“ [4]. В статиите му се срещат сведения за първите български емигранти в САЩ, някои от които дори вече са постъпили в американската армия. Йовчев информира сънародниците си за Саратога и напредъка на учебното дело в колежа „Хамилтън“; за това, че в американските училища се набляга доста и на физическото укрепване на личността, главно чрез гребането; за управлението, социалното и икономическото развитие на страната. От него българите научават за президента Грант, за т. нар. „Кумберландска война“, за интензивния строеж на железници, за американските обичаи, свързани с посрещането на Коледа и Нова година [5]. Що се отнася до обратния процес – запознаването на американското общество с България, той отбелязва, че почти нищо не е направено в това отношение. [6]

Връща се в България и работи като учител в Сливенската гимназия. След Освобождението от турско иго ръководи пловдивската Народна бибилиотека (1 януари 1883 – 20 февруари 1887). В нейния архив са запазени негови писма на английски, френски, руски и турски език. По време на неговото управление става и прибирането на книгите на българското Цариградско читалище в Областната библиотека. Закупува от книжарница „Брокхауз“ в Лайпциг издадените в Париж в количество само 500 бр. офорти на Рембранд – единственото издание, съхранявано на Балканския полуостров. През 1885 г. издава първия печатан каталог на книги в България – Katalog Jovchev, днес библиографска рядкост. След Съединението полага големи усилия за преместването на библиотеката в сградата, строена за Областното събрание, в която тя остава до 1973 г. По негово предложение през 1886 г. тя се преименува на „Българска народна библиотека и музей в Пловдив“.

Към края на живота си отново заминава за Америка, където се занимава с журналистика.

Умира в САЩ на 28 юли 1907 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ст. Табаков, Опит за история на град Сливен, О, 1924, II, с. 553.
  2. Илия Йовчев, „Настоящето, разгледано от потомството, и надничане в напредъка на бъдещето от гледна точка на потомците ни“, Печатница „Т. Ф. Чипев“, София, 1900 г.
  3. 25-годишен юбилеен алманах на вестник „Народен глас“ и българите в Америка (1905 – 1933 г.), Гранит сити, 1933, с. 129.
  4. Материал за негово злощастно „приключение“ заедно с възрожденеца Ив. Найденов, поместено във в. „Македония“, год. 2, бр. 36 от 5 август 1867.
  5. Напредък, г. ІX, бр. 48, 28 юни 1875; г. X, бр. 50, 12 юли 1875; бр. 51, 19 юли, бр. 62, 4 октомври, бр. 64, 18 октомври, бр. 65, 25 октомври, бр. 79, 31 януари 1876.
  6. „България в Америка“. В: Напредък, г. X, бр. 69, 22 ноември 1875.