Инджекьой
Тази статия е за селото в Турция. За селото в България със старо име Индже кьой вижте Стоил войвода (село).
| Инджекьой Yenice | |
  Инджекьой  Инджекьой | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 463 m |
| Население | 1031 души (2008) |
Инджекьой (на турски: Yenice) е село в Източна Тракия, Турция, околия Бунархисар, вилает Лозенград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Инджекьой се намира в южното подножие на Странджа, източно от вилаетския център Лозенград (Къркларели) и северозападно от Бунархисар.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Инджекьой е смесено българо-гръцко село в Бунархисарска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Инджекьой (Indjekeui) има 300 домакинства и 784 българи и 650 гърци.[1]
В началото на ΧΧ век Инджекьой е село с гръцко население и малко българи.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Индже кьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Инджекьой
Коста Николов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на лозенградска партизанска дружина[4]- Илия Щерев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 22.
- ↑ „СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР ТАШЕВ“, (Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г.), стр. 389.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 506.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 809.