Институт за ново икономическо мислене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Институт за Ново Икономическо Мислене
Institute for New Economic Thinking logo.svg
Информация
Тип мозъчен тръст
Основатели Джеймс Балсили,
Уилям Х. Джейнуей,
Джордж Сорос
Основана октомври 2009
Правно положение изследователска, неправителствена организация
Седалище Ню Йорк, САЩ
президент Робърт Джонсън
Председател на Борда на Директорите Адер Търнър
Връзки Кеймбриджки университет
Сайт ineteconomics.org

Институтът за ново икономическо мислене (на английски: Institute for New Economic Thinking – INET) е неправителствен мозъчен тръст, със седалище в Ню Йорк. Създаден е през октомври 2009 г. в отговор на глобалната финансова криза 2007 – 2012 г. и управлява редица свързани програми на големи университети като института Cambridge-INET в университета в Кеймбридж.[1]

Финансиране[редактиране | редактиране на кода]

INET е основан с първоначален капитал от 50 милиона щатски долара, внесени от Джордж Сорос. Оттогава капиталът е бил допълнен с дарения от Джеймс Балсили и Уилям Х. Джейнуей, както и от други филантропи и финансисти, включително Пол Уолкър, Дейвид Рокфелер, Фондация „Малкълм Хюит Винер“, Фондация „Алфред П. Слоун“, корпорацията Карнеги от Ню Йорк, и Stiftung Mercator. По-късно финансирането идва от Фонда за приложна икономика „Кейнс“ и фонда Исак Нютон на Университета в Кеймбридж .

Икономистите Амартя Сен (в ляво), Кармен Райнхарт, и Джоузеф Стиглиц са членове на Консултативния съвет.

Програми и проекти[редактиране | редактиране на кода]

Научноизследователските програми, поддържани от INET, включват:

  • Комисия по глобална икономическа трансформация, ръководена от нобеловите лауреати Джоузеф Стиглиц и Майкъл Спенс, целяща да изгради нов начин на мислене и нови правила в световната икономика;[2]
  • Глобална работна група, изследваща финансовата стабилност, под ръководството на Томас Фъргюсън;[2]
  • Глобалната работна група „Човешки капитал и икономически възможности“, ръководена от Джеймс Хекман, е свързана с Института за изследвания в икономиката – Бекер Фридман към Чикагския университет.[3][2]
  • Програма за изследване на несигурността на Найтън в икономиката[2]
  • Програма за Политическа икономия на преразпределението[2]
  • Инициатива за изследване на частния дълг и ефекта му върху икономиката[2]
  • Работна група по история на икономическата мисъл, ръководена от Брус Колдуел от Университета „Дюк“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]