Ирина Алегрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ирина Алегрова
Ирина Александровна Аллегрова
руска певица

Родена
20 януари 1952 г. (67 г.)
Музикална кариера
Стил Поп музика
Инструменти пеене
Активни години 1975 –

Уебсайт irinaallegrova.ru
Ирина Алегрова в Общомедия

Ирина Алегрова (на руски: Ирина Александровна Аллегрова) е руска певица, народен артист на Русия (2010 г.) с подписан от президента Дмитрий Медведев указ.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ирина Алегрова е родена през 1952 г. в Ростов на Дон в артистично семейство. Баща ѝ Александър Саркисов[2] е етнически арменец и на 17 г. взема артистичния псевдоним Алегров от италианското allegro („весел, радостен“), който става фамилия и на Ирина.[3] В детството си тя живее в Баку в Азербайджан, където учи пиано и балет.

През 1972 г. ражда дъщеря си Лала, която оставя при родителите си след развода си, и на 22 г. се премества в Москва, започвайки певческа кариера. През 1987 г. става солистка на групата „Електроклуб“ и печели с нея първо място в конкурса „Златен камертон“ с песента „Три писма“. Излиза и първият диск с 8 песни на групата.

През 1990 г. Ирина Алегрова напуска група „Електроклуб“ и започва солова кариера. През 1994 г. излиза първият ѝ компактдиск и същата година е номинирана за „Най-добра поп-певица за 1992/1993 г.“ През 1995 г. излиза вторият ѝ диск, а през 1997 и албумът „Императрица“. През 2006 г. ѝ е присъдена наградата „Най-добра певица на Русия от арменски произход“.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Ирина Алегрова има четири брака:[4]

  • с Георги Таиров от 1971 до 1972 г. – баскетболист, баща на дъщеря ѝ Лала;
  • с композитора Владимир Блехер от 1974 до 1979 г.;
  • с продуцента и бас китарист Владимир Дубовицкий от 1985 до 1990 г.;
  • с танцьора Игор Капуста от 1993 до 2001 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]