Йоаким Скопски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йоаким
Ιωακείμ
гръцки духовник

Роден
Починал

Йоаким (на гръцки: Ιωακείμ) е гръцки духовник, скопски митрополит на Цариградската патриаршия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

По произход Йоаким е грък – роден е на остров Антигони.[1] Йоаким оглавява скопската катедра в 1843 година (или в 1844 г.[2][1]), въпреки исканията на жителите на епархията, начело с хаджи Георги Попович и хаджи Христо Попович, митрополит да стане българин. Подобно на предшественика си Гавриил III Скопски, Йоаким също провежда по-гъвката политика. Йоаким започва да учи български език, понякога чете на черковнославянски по време на литургии[3] и известно време не пречи на българското просветно дело, като позволява в катедралния двор да се построи нова сграда на българското общинско училище. В това училище дълго преподава българският възрожденски просветен деец Йордан Хаджиконстантинов Джинот, но Йоаким успява да издейства арестуването му на 20 януари 1857 година и Джинот е изгонен от Скопие. След това Йордан Хаджиконстантинов се връща в града, но властите го екстернират окончателно независимо от препоръчителните му писма. В 1858 година в града се празнува за пръв път денят на братята Кирил и Методий, като митрополит Йоаким отслужва на 11 май тържествената литургия, но тази отстъпка е само привидна, защото Йоаким налага да се отслужва на гръцки език, поставя свои хора за епитропи и насила събира голям данък владичина. Поради тези причини в 1858 – 1860 година започват вълнения в Скопска епархия срещу митрополита. Георги Карайовев се изявява в Скопие като противник на Йоаким и агитира селяните да не плащат непосилно високата владичина.[4]

На 20 март 1864 година Йоаким пристига в Цариград.[5]

Йоаким прави своя дякон Паисий свой викарен епископ за Вранска област от епархията. Докато Йоаким е член на Светия синод в Цариград в 1865 – 1867 г., го замества Паисий.[2][6]

Йоаким остава скопски митрополит до 1868 година, когато на 25 февруари (или 28 февруари[2]) умира в Скопие. Погребан е в катедралната църква „Света Богородица“.[4] Наследява го викарният му епископ Паисий Перистерски.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Αγγελόπουλος, Αθανάσιος. Πατριαρχικά έγγραφα-πειστήρια περί της συμβιώσεως Ελλήνων και Σέρβων ορθοδόξων εν Βορείω Μακεδονία και Παλαιά Σερβία το β΄ ήμισυ του 19ου αιώνος. // Μακεδονικά 21. 1981. σ. 118.
  2. а б в г Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 229. Посетен на 3 февруари 2014.
  3. Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 127.
  4. а б Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 2. Борбите в Скопска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
  5. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 230. Посетен на 7 септември 2014.
  6. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 393. Посетен на 3 февруари 2014 г.
Гавриил скопски митрополит
(1843 – 1868)
Паисий
     Портал „Македония“         Портал „Македония