Гавриил III Скопски
| Гавриил Γαβριήλ | |
| гръцки духовник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | около 1846 г.
|
Гавриил (на гръцки: Γαβριήλ) е гръцки духовник, скопски митрополит на Вселенска патриаршия.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Смирна или в Ксантия.[2] Гавриил е метрески епископ от септември 1822 до юли 1832 година.[3] След отстраняването на владиката Генадий Скопски в 1832 година българите в града искат за владика Иконом Димитри, българин от Скопие, овдовял свещеник и дълги години протосингел в митрополията, но Патриаршията дава скопската катедра на Гавриил Метрески.[4]
Първоначално и срещу него, както срещу предшественика му, се надига недоволство от българското население в епархията, като най-остър е конфиктът за манастирските имоти и най-вече за Кучевищкия манастир. Манастирът е ръководен от изборни епитропи, а владиката, подобно на предшественика си Генадий Скопски се опитва да го подчини на митрополията.[5]
Митрополит Гавриил провежда гъвкава политика, като постепенно се забикаля с българи помощници. Така например взима за свой архидякон, а после и протосингел Софроний, родом от София, за иконом поп Димитър, взима при себе си и архимандрит Серафим от Тетово и други. Протосингелът му Софроний е хиротонисан за перистерски епископ в 1838 година и е назначен за викарий на Скопска митрополия. Гавриил също така знае български език, като самият той твърди, че майка му е българка[6], и служи в черквата на гръцки и църковнославянски. Според български източници говорил на населението:
| „ | Дзанам и я сум бугарин, майка ми е бугарка, и нема да боравим на манастирот.[7] | “ |
Гавриил покровителства развитието на българската книжовност в 1836 година не се противопоставя на новооткритото българско общинско училище. След Гюлханския хатишериф, който облекчава положението на църквата, Гавриил съдейства за издигането в 1834 - 1835 година на нова катедрална църква „Света Богородица“, построена на място, което е подарено от хаджи Трайко Дойчинович и осветена от Гаврил Скопски на 1 май 1835 година. Също така малко по малко Гавриил спечелва благоразположението на скопския валия Амзи паша и на Хаджи Трайко.[8]
Митрополит Гаврил, архидякон Софроний и иконом поп Димитър в 1840 година настояват да бъде издадена българската книга на Кирил Пейчинович „Утешение грешним“.[9]
Митрополит Гавриил остава в Скопие до юни 1844 година, когато подава оставка. Умира около 1846 година.[1] Тържествено е погребан в новата катедрална църква „Света Богородица“.[8][4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Σκοπίων κυρός Γαβριήλ. (;-1846;) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 25 юли 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 105. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 61. Посетен на 21 август 2014.
- ↑ а б Михайлов, Иван. Как се бранеше народът // Посетен на 17 септември 2013 г.
- ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 99.
- ↑ Кирил, Патриарх Български, 100 години от учредяването на Българската екзархия, Синодиално издателство, 1971, стр. 255.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 9.
- ↑ а б Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 2. Борбите в Скопска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
- ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 58.
| Мелетий | → | метрески и атирски епископ (септември 1822 – юли 1832) |
→ | Теоклит |
| Генадий | → | скопски митрополит (юли 1832 – юни 1844) |
→ | Йоаким |
