Йон Илиеску

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йон Илиеску
Ion Iliescu
2-ри и 4-ти президент на Румъния
Мандат 26 декември 1989 – 29 ноември 1996
Наследник Емил Константинеску

Втори мандат 20 декември 2000 – 20 декември 2004
Предшественик Емил Константинеску
Наследник Траян Бъсеску
Обща информация
Роден
3 март 1930 г. (92 г.)
Гражданство Flag of Romania.svg Румъния
Религия атеизъм
Съпруга Нина Илиеску
Полит. партия Социалдемократическа партия
Образование Московски държавен университет
Професия инженер
Подпис Signature of Ion Iliescu.png
Йон Илиеску в Общомедия

Йон Илиеску (на румънски: Ion Iliescu) е румънски политик, президент на Румъния от 1990 до 1996 и от 2000 до 2004 година. В периода 1996 – 2000 и 2004 – 2008 година е сенатор от Социалдемократическата партия.

Става член на Румънската комунистическа партия през 1953 година. Избран е за член на Централния комитет на РКП през 1965 година. След 1971 година Николае Чаушеску започва постепенно да го маргинализира, като през 1984 година Илиеску е изключен от ЦК на РКП.

Играе важна роля в Румънската революция от 1989 година и е избран за първия посткомунистически президент на Румъния през 1990 година. След одобряването на новата конституция през 1991 година, той печели още два мандата като президент: от 1992 до 1996 и от 2000 до 2004 година. По време на неговото управление Румъния става член на НАТО.

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ion Iliescu“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​