Секуритате

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Департаментът за държавна сигурност (на румънски: Departamentul Securităţii Statului), по-известен като Секурита̀те, е тайна служба на Социалистическа Румъния.

Предишната тайна служба на Румъния е наричана Държавна сигурност (на румънски: Siguranţa Statului). Основана е на 30 август 1948 г. с помощ от съветското НКВД. Службата е закритта през декември 1989 г., малко след като президентът Николае Чаушеску е свален.

Секуритате, в съотношение с румънското население, е една от най-големите специални сили в Източния блок. Тя е и една от най-бруталните. [1] Първоначалният бюджет на Секуритате от 1948 г. осигурява 4641 длъжности, от които 3549 места са заети до февруари 1949 г. До 1951 г. съставът се увеличава петкратно, а през януари 1956 г. има вече 25 468 служители.[2] При режима на Чаушеску Секуритате наема 11 000 агенти и половин милион информатори[1] за страна с население 22 милиона души към 1985 г.[3]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Генерална дирекция за технически операции[редактиране | редактиране на кода]

Създаден е през 1954 г. с поддръжката на съветски специалисти. Заема водещо положение в Секуритате и се занимава с всички видове телекомуникации и подслушване на учреждения и частни домове.

Дирекция за контрашпионаж[редактиране | редактиране на кода]

Провежда денонощно наблюдение на чужденци, регистрира контакти на чужденци с граждани на Румъния. Също така възпрепятства получаването на убежище на дисиденти в чуждестранните посолства.

Дирекция по затворите[редактиране | редактиране на кода]

Занимава се с управлението на румънските затвори, разпити и мъчения на затворниците.

Дирекция за вътрешна безопасност[редактиране | редактиране на кода]

Отначало се създава за контрол на Комунистическата партия на Румъния. През 1978 г. е разформирована и започва да осъщесвява контрол над други департаменти на Секуритате, подчинявайки се лично на партийния лидер Чаушеску.

Национална комисия по визи и паспорти[редактиране | редактиране на кода]

Контролира излизането на румънски граждани в чужбина. Евреи и германци получават виза при посредничество на правителството на Израел и ФРГ, които изплащат сумата от 5000 до 10000 щатски долара за всеки емигрант.

Когато законът за емиграция през 1988 г. се смекчава, 40 000 граждани на Румъния заминават за Унгария и отказват да се върнат.

Дирекция на войските за държавна сигурност[редактиране | редактиране на кода]

Има състав от 20 000 войници във военни подразделения, въоръжени и с артилерия. Войската охранява телевизионни и радиостанции и важни държавни обекти.

Дирекция на полицията[редактиране | редактиране на кода]

Осъществява контрол над органите на полицията. През 1990 г. влиза в състава на новата служба Полиция на Румъния.

Дирекция "V"[редактиране | редактиране на кода]

Осъществява лична охрана на официални лица и партийни лидери.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Craig S. Smith, "Eastern Europe Struggles to Purge Security Services", The New York Times, 12 декември 2006
  2. Cristian Troncota, "Securitatea: Începuturile", Magazin Istoric, 1998
  3. Turnock 1997, с. 15
  • Crampton, R. J.. Eastern Europe in the twentieth century and after. Routledge, 1997. ISBN 0415164222.
  • Turnock, David. The East European economy in context: communism and transition. Routledge, 1997. ISBN 0415086264.
  • Lavinia Stan, ed., Transitional Justice in Eastern Europe and the Former Soviet Union: Reckoning with the Communist Past, London: Routledge, 2009.
  • Lavinia Stan and Rodica Milena Zaharia, “Romania’s Intelligence Services. Bridge between the East and the West?”, Problems of Post-Communism, vol. 54, no. 1 (January 2007), pp. 3 – 18.
  • Lavinia Stan and Lucian Turcescu, “The Devil’s Confessors: Priests, Communists, Spies and Informers”, East European Politics and Societies, vol. 19, no. 4 (November 2005), pp. 655 – 685.
  • Lavinia Stan, “Spies, Files and Lies: Explaining the Failure of Access to Securitate Files”, Communist and Post-Communist Studies, vol. 37, no. 3 (September 2004), pp. 341 – 359.
  • Lavinia Stan, “Moral Cleansing Romanian Style", Problems of Post-Communism, vol. 49, no. 4 (2002), pp. 52 – 62.
  • Lavinia Stan, "Access to Securitate Files: The Trials and Tribulations of a Romanian Law", East European Politics and Society, vol. 16, no. 1 (December 2002), pp. 55 – 90.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]