Йордан Колев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Колев
Роден
Починал
22 август 2017 г. (80 г.)
Стил поп, класика, камерна музика
Музикален издател Балкантон

Йордан Колев е български композитор и музикален педагог, професор доктор на педагогическите науки. Най-известното му произведение е „Песен за българката“ в изпълнение на Петър Чернев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Проф. д. п. н. Йордан Колев завършва Българска държавна консерватория с музикална педагогика. След това учи частно композиция при проф. Панчо Владигеров. Работи като преподавател в Института за детски и начални учители в София, главен специалист в отдел „Масови музикални жанрове“ при Главна дирекция „Българска музика“. От 1985 г. е преподавател в Държавната музикална академия и Софийския университет, доцент по елементарна теория на музиката и солфеж, професор по методика на обучението по солфеж в Софийския университет (от 1997 г.). Доктор на педагогическите науки (1995).

Йордан Колев е автор на детски мюзикъли; 6 електронно-акустични симфонии; симфонична, вокално-инструментална и камерна музика; над 200 солови песни; поп, хорови и детски песни и др. Много от творбите му са записани и излъчени по БНР и други, има отпечатани песни в сборници. Автор е на методически сборници за обучение по музика на студенти и др. Носител е на награди на Българско национално радио, награда на Съюза на българските композитори на фестивала „Златният Орфей“ за песента „Песен за българката“, на Първия международен фестивал на детско-юношеска забавна песен „Златната рибка“ – Варна (2003) за песента „Слънчеви лъчи“ и др.

Умира на 22 август 2017 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Електро-акустична музика[редактиране | редактиране на кода]

6 електронно-акустични симфонии:

  • Симфония №1 „Има ли живот на Марс“;
  • Симфония №2 „Зов“;
  • Симфония №3 „Индианска принцеса“;
  • Симфония №4 „Щурчова песен“;
  • Симфония №5 „Апокалиптична“;
  • Симфония №6 „Жертва“.

Музикално-сценични произведения[редактиране | редактиране на кода]

Детски мюзикъли:

  • „Гъбарко“;
  • „Битката за пленените джуджета“;
  • „Приказен свят“.

Произведения за симфоничен оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • Симфонична поема „Космос“ (1994);
  • Концерт за кларинет и оркестър (1983)

Произведения за струнен оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • „Детска симфония“ за струнен оркестър и 7 детски музикални инструмента (1980).

Вокално-инструментални произведения[редактиране | редактиране на кода]

Оратории:

  • „Козлодуй“ – за камерен оркестър и вокален квартет (1996);
  • „Хирошима“ – за симфоничен оркестър и квартет народни певици (1997).

Камерна музика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Детска сюита“ за три валдхорни (1978);
  • Концертино за вибрафон и пиано (1988);
  • Соната за соло виолончело (1993).

За пиано:

  • Двугласна инвенция (1976);
  • Соната (1977);
  • Две импровизации (1998);
  • Две послания (2000).

Солови песни за мецосопран:

  • „Сред житното поле“;
  • „Есенен пейзаж“ (1968);
  • Вокален триптих „Стени“ (1976).

Солови песни за бас:

  • Вокален триптих „С теб е хубаво“ (1990);
  • Вокален диптих „Обич мъжка“ (1990);
  • „Малка мома Кипра Калинчица“ (1993).

По-известни поппесни[редактиране | редактиране на кода]

  • „Внезапно“;
  • „Пролетна песен“;
  • „С диплома в ръце“;
  • „Нестинари“;
  • „Кукери“;
  • „Земя единствена“;
  • „Дъжд“;
  • „Настроение“;
  • „Песен за българката“.

Детски песни[редактиране | редактиране на кода]

  • „Не желая“;
  • „Една чудесна песничка“;
  • „От земята до звездите“;
  • „Великденска свещица“;
  • „Три гъдуларчета щурци“;
  • „Самба“;
  • „Песен за гъската“.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Дългосвирещи плочи[редактиране | редактиране на кода]

  • Йордан Колев – Избрани песни – ВТА 11535 (1985)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Проф. д. п. н. Йордан Колев е автор на следните книги:

  • Систематичен курс по едногласен солфеж“ (С., 1994);
  • Творческо музикално развитие на децата от предучилищна и начална училищна възраст“ (С., 1995);
  • Музикални произведения за солфежиране и слухов анализ“ (С., 1997).

Източници[редактиране | редактиране на кода]