Кадиево (вилает Лозенград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Турция. За селото в България вижте Кадиево.

Кадиево
Kadıköy
— село —
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 313 m
Население 304 души (2002)

Кадиево (на турски: Kadıköy, Кадъкьой) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 12 километра северно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Кадиево е българско село в Лозенградска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Кадиево (Kadievo) е село с 85 домакинства и 408 жители българи.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Кадиево живеят 72 български екзархийски семейства или 304 души.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Кадиево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] Българското население на Кадиево се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година, когато селото остава в Турция.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кадиево
  • Flag of Bulgaria.svg Бахари Стефанов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 5 одринска дружина[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Драган Иванов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 12 лозенградска дружина, загинал на 25 март 1913 година[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Петко Илиев Стоянов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Анхиало, 1 рот ана Лозенградската партизанска дружина, 3 рота на 13 кукушка дружина[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Янков (1890 – 1970), български комунист[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Станко Филипов, македоно-одрински опълченец, жител на Варна, 4 и Нестроева рота на 8 костурска дружина[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 34-35.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 849 (двама под Кадиево и двама от Кадъ кьой).
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 643.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 283.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 677.
  7. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 474. Посетен на 5 септември 2015.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 745.