Казино (организация)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Казино.

Казино
Информация
Тип революционна организация
Основана 1852 г., Битоля, Османска империя
Правно положение несъществуваща
Седалище Битоля
Официални езици гръцки

„Казино“ (на гръцки: Καζίνο) е гръцка националреволюционна организация в Битоля, съществувала около и след средата на ХIХ век. Привържениците ѝ са местни гъркомани и гърци.

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Създадено е през 1852 година в отговор на активизирането на българското движение в Македония.[1] Ръководителите на „Казино“ са предимно гръцки учители, които са в опозиция на митрополит Венедикт Византийски. Сред тях са: Мина Бища (Минас Бистас), влах от Магарево, Коста Гьоршев (Константинос Георгис), българин гъркоманин от Битоля, Коста и Спасе Попнаумови (Папанаум), българи-гъркомани от Битоля, Николаос Зиузиос, С. Воснякос, Г. Цакас, Д. Папатеохарос и други.[1][2] Кузман Шапкарев пише, че тези „даскали“ организират своята дейност чрез учреденото от тях гръцко читалище „Лески“.[2]

Идеология[редактиране | редактиране на кода]

Според служителя в руското консулство в града Евгений Тимаев казинистите са панелинисти и елино-гърци за разлика от фанариотите или турските гърци, водени от митрополита и представени главно от османски чиновници. „Казино“ има роля в погърчването на образованите битолски власи.[3] Австрийският вицеконсул в Битоля Франц фон Соретич определя членовете на „Казино“ като партизани на Нова Гърция.[4]

Разтуряне[редактиране | редактиране на кода]

Към 1860 година членовете на „Казино“ организират протест срещу несправедливата смъртна присъда на местния жител Ташко. Те са подкрепени от битолските еснафи, но срещат неодобрението на владиката и действията им са възприети като незаконни.[5] По време на посещението на великия везир Кибрисли Мехмед Емин паша в началото на есента на същата година активистите на „Казино“ отказват да се включат в неговото посрещане, тъй като, според някои данни, разглеждат султана като узурпатор на техните територии.[1] Този случай е използван от митрополита, който ги представя като бунтовници и разкрива пред властите революционните им планове. По заповед на велкия везир 9 члена на „Казино“ са арестувани и разследвани. Твърди се, че казинистите подготвят въстание на местните християни.[4] Осем от тях, сред които Бища, Гьоршев и братята Попнаумови, са изпратени на заточение[2] в Мала Азия, а учителят Нако е оправдан и през лятото на 1861 година се завръща от Цариград в Битоля.[5]

След арестуването на казинистите фанариотската партия окончателно взима връх сред гръцката общественост в Битоля. Въпреки това, митрополит Венедикт продължава да припомня на турските власти революционните идеи на казинистите, когато злепоставя свои опоненти.[5] През 1863 година в Битоля все още е запазено известно влияние на „Казино“.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 51.
  2. а б в Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, София 1984, с. 110-111.
  3. а б Косев, Димитър. Русия, Франция и българското освободително движение 1860-1860, София 1978, с. 163. Публикуваният доклад на Тимаев е от 1863 г.
  4. а б Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, Подбор и редакция В. Паскалева, т. I (1851-1865), София 1994, с. 116-117. / Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Herausgegeben von V. Paskaleva, Band I (1851-1865), Sofia 1994, p. 116-117.
  5. а б в Косев, Димитър. Русия, Франция и българското освободително движение 1860-1860, София 1978, с. 145-147. Публикуван доклад на М. А. Хитрово от 31 август 1861 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония