Кайлярско благотворително братство
| Кайлярско благотворително братство | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | обществена организация |
| Основана | 1919 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | София, България |
| Езици | български |
Емборското (Кайлярското) благотворително братство е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от региона на Емборе, съществувала в българската столица София от началото на XX век.
История
[редактиране | редактиране на кода]Учредено е през 1919 година в София, като се отцепва от Костурско-Леринско-Емборското благотворително братство. На 11 април 1937 година на общо заседание на братството е променено името от Емборско на Кайлярско. За патронен празник е избран Илинден.[1]
На 15 май 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, от името на Емборското братство Благой Димитров, Филип Манолев и Никола Благоев подписват Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония.[2]
Делегати от Емборското братство на обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година са Благой Димитров, Б. Миндлов и Д. Х. Баралов.[3]
На 24 януари 1926 година братството си избира настоятелство в състав Благой Димитров (председател), Марко Иванов (подпредседател), Петър Врингов (секретар), Вангел Велков (касиер) и съветници Коста Д. Врингов и Петър Атанасов.[4]
През септември 1934 година Благой Димитров като представител на Кайлярското македонско братство подписва протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат.[5] В управителното тяло на братството през 1936 година влизат Благой Димитров, Филип Манолов, Минчо Янков, Коста Врингов, Никола Благоев, Никола Бъчваров, Васил Марелов, Никола Гащев и Иван Димов. През 1938 година в настоятелството влизат Благой Димитров (председател), Филип Манолов (подпредседател), Петър Врингов (касиер), Минчо Янков (секретар), Никола Благоев (съветник) и Иван Димитров (съветник). В контролната комисия са Васил Марелов (председател), Никола Плачков и Атанас Абрашев (членове).[6]
В 1941 година Благой Димитров е председател на Емборското благотворително братство.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 561 – 562.
- ↑ Меморандумъ от сдружената македонска емиграция. София, 15 май 1915 год.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (98). София, СМЕО, 20 февруари 1925. с. 5.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 755.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 563.
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
