Калуст Гулбенкян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Калуст Гулбенкян
британски предприемач

Роден
Починал
20 юли 1955 г. (86 г.)
Погребан Лондон

Образование Кингс Колидж
Подпис Signature Calouste Gulbenkian.jpg
Калуст Гулбенкян в Общомедия

Калуст Саркис Гулбенкян (на английски: Calouste Sarkis Gulbenkian) е британски предприемач от османско-арменски произход.

Играе важна роля в развитието на нефтодобива в началото на 20 век. Придобил значително богатство, Гулбенкян завещава голяма част от него за създаването на Фондация Калуст Гулбенкян.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Калуст Гулбенкян е роден през 1869 година в квартал Скутари (днес Юскюдар) в Истанбул. Баща му е арменец, който се занимава с внос и износ на нефт. Гулбенкян заминава за Лондон, където учи инженерство, след което пътува до Баку, където се запознава с местната нефтена промишленост.

През 1890-те години се установява в Лондон и се включва в нефтения бизнес. Получава британско поданство през 1902 година. Участва в преговорите по образуването на компанията „Роял Дъч/Шел“ (1907), като придобива значителен дял в нея.

През 1912 година Гулбенкян организира консорциума „Турска петролна компания“ за проучване и разработване на нефтодобив в Ирак, тогава в Османската империя. Проектът е спрян заради започналата Първа световна война. След войната Ирак става британска подмандатна територия и през 1925 година консорциумът получава изключителни права за добива на нефт в страната. През 1928 година е открито първото нефтено находище и дяловете в консорциума са разпределени между няколко европейски компании, като самият Гулбенкян придобива 5%. На следващата година компанията е преименувана на „Иракска петролна компания“, която през 1930-те години се нарежда сред най-големите производители на нефт в света.

Калуст Гулбенкян натрупва огромно богатство и събира в дома си в Париж колекция от произведения на изкуството, която е сред най-големите частни колекции. Още през 1930-те години дарява част от нея на Британската национална галерия и Британския музей.

В началото на Втората световна война получава дипломатически имунитет като пълномощен министър по търговията в легацията на Персия в Париж. Малко по-късно се премества и става министър във френското правителство във Виши[1].

Напуска Франция (1942) и заминава за Лисабон, където остава до края на живота си. Съпругата му Неварте умира през 1952 година. Те имат 2 деца - син Нубар Гулбенкян и дъщеря Рита. Калуст Гулбенкян умира в Лисабон през 1955 г.

При неговата смърт имуществото му се оценява на стойност между 280 и 840 милиона щ. долара. Неизвестна част от него завещава на наследниците си, а с остатъка е основана Фондация Калуст Гулбенкян със седалище в Лисабон за възстановяване на катедралата в Ечмиадзин (днес Вагаршапат) в Армения[2]. Фондацията съществува и в наши дни, като финансира благотворителни, образователни, научни и културни проекти и поддържа музея „Калуст Гулбенкян“, сред най-големите в Португалия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Coughlan, Robert. Mystery Billionaire. // Life 29 (22). 27 ноември 1950. с. 81–107.
  2. Gulbenkian's Will Sets Up Foundation. // 23 юли 1955. с. 5.