Направо към съдържанието

Каракоч

Каракоч
Karakoç
— село —
Турция
41.7742° с. ш. 27.2253° и. д.
Каракоч
Мармара
41.7742° с. ш. 27.2253° и. д.
Каракоч
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетЛозенград
Надм. височина262 m
Население491 души (2000)
Пощенски код39000
Телефонен код0288

Каракоч (на турски: Karakoç) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.

Селото се намира на 5 километра северозападно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).

В 19 век Каракоч е българско село в Лозенградска кааза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Каракоч (Caracotch) е село със 70 домакинства и 336 жители българи.[1]

В 1908 година следната дописка от Дерекьой е публикувана във вестник „Одрински глас“:

Нашето положение тук постоянно се влошава. Турските власти непрекъснато ни преследват и затварят. Защо мислите, само затова, че сме българи. От село Каракоч са затваряне 11 души, от Ковчаз затвориха Станко Мечката и освободиха го срещу 10 лири откуп. Ще ограбят и каракоченци, че това ще ги освободят. Турската власт от един месец насам започна една ловитба на всички по-заможни българи из Лозенградско. Разкарва ги до Одрин, ограбва ги и ги освобождава срещу големи откупи.[2]

На 2 март 1908 година 28 души от Каракоч са арестувани и отведени в Одрин. 25 са освободени, а трима осъдени – Кирчо Иванов на 3 години, Димитър Деянов на 5 години, Ст. Дрожев на 3 години.[3]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 70 български екзархийски семейства с 347 души.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 души от Каракоч е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

Българското население на Каракоч се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. 34 семейства (159 души) се заселват в Бургаска околия.[6]

Родени в Каракоч
  • Атанас Михайлов Премянов, български комунист, роден на 20 януари 1902 година, член на БКП от 1924 година, в СССР от 1926 година, член на БКП (б) от октомври 1926 година, арестуван в 1937 година, Реабилитиран с постановление на Особения отдел на НКВД на II отделна Червенознаменна армия от 30 декември 1939 година, отново арестуван през Втората световна война, завърнал се в България през 1963 година, починал през 1973 година[7]
  • Петко Василев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина[8]
  • Петър Димов (1881 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров в Одринско[9]
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 34-35.
  2. Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 4.
  3. Одрински глас, брой 10, 16 март 1908, стр. 4.
  4. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 113 и 850.
  6. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 309.
  7. Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 113.
  9. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.