Карлос Менем

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карлос Менем
Carlos Saúl Menem
аржентински политик
Menem con banda presidencial.jpg
Роден
Анижако, Аржентина

Религия Ислям
католицизъм[1]
Образование Национален университет в Кордоба
Политика
Партия Хустисиалистска партия
50-и президент
8 юли 1989 – 10 декември 1999
Семейство
Съпруга Сулема Жома
Деца 4

Подпис Firma de Carlos S. Menem.svg
Уебсайт
Карлос Менем в Общомедия

Карлос Саул Менем (на испански: Carlos Saúl Menem, е аржентински политик, който е бил президент на Аржентина от 1989 до 1999 г. Сенатор от провинция Ла Риоха.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Карлос Менем е роден през 1930 г. в Анижако (Anillaco), малко градче в планинския север на провинция Ла Риоха, Аржентина. Родителите му са араби имигранти от сирийското село Ябруд (част от Османската империя, когато те са имигрирали), и като млад, той се присъединява към баща си като търговец. Менем, учи в Националния университет в Кордоба, и получава степента „Abogado“, което се равнява на бакалавърска степен по право, през 1955 година. Като студент по право, той става Перонист, и след свалянето на президента Хуан Перон същата година, той е бил за кратко в затвора. По късно той се присъединява към Перонистката партия и е избран за неин председател в провинция Ла Риоха през 1983 година. Карлос Менем е роден мюсюлманин, но приема християнството, за да стане президент на Аржентина.

Като президент, Карлос Менем започва основна промяна на аржентинската вътрешна политика. Мащабните структурни реформи изменят ролята на държавата в икономическия живот на Аржентина. По ирония на съдбата, перонистът Менем ръководи приватизацията на много производства, които Перон е национализирал. Менем не е склонен да използва правомощията на президентството за издаването на декрети, когато Конгреса не е в състояние да постигне консенсус по предложени от него реформи. Тези правомощия са ограничени до известна степен с реформирането на конституцията през 1994 г., в резултат на сключването на т.н. Маслинен договор (Pacto де Olivos) с опозиционната Радикална партия. Това споразумение отваря пътя за Менем да търси преизбиране и той печели с 50% от гласовете в тристранната президентска надпревара през 1995 г. По това време се заражда движението на пикетеросите.

На изборите през 1995 г. за първи път се появява умерения ляв политически съюз FrePaSo. Тази алтернатива на двете традиционни политически партии в Аржентина е особено популярна в столицата Буенос Айрес, но липсва националната структура на перонистите и радикалите. Като важно развитие в политическия живот на Аржентина, и трите основни партии в надпреварата през 1999 г. възприемат икономическа политика за свободен пазар.

Източници[редактиране | редактиране на кода]