Раул Алфонсин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Раул Алфонсин
Raúl Alfonsín
Алфонсин през 1984 г.
Алфонсин през 1984 г.
президент на Аржентина
Мандат 10 декември 1983 г. – 8 юли 1989 г.
Лични данни
Роден
Починал
Религия Католическа църква
Съпруга Мария Лоренца Баренече
Деца Рикардо Алфонсин
Полит. партия Радикален граждански съюз
Университет Национален университет Ла Плата
Университет в Буенос Айрес
Професия адвокат
Подпис Alfonsin firma.svg
Раул Алфонсин в Общомедия

Раул Рикардо Алфонсин Фулкес (на испански: Raúl Ricardo Alfonsín Foulkes) е аржентински адвокат и държавник, служил като президент на Аржентина от 10 декември 1983 г. до 8 юли 1989 г. Той е първият демократично избран президент след повече от седем години военна диктатура и се счита за баща на съвременната демокрация в страната.[1] Името му се свързва с Радикалния граждански съюз, присъединявайки се към фракцията на Рикардо Балбин след разделянето на партията.

През 1958 г. е избран в Камарата на депутатите на Буенос Айрес. Той се противопоставя на двете страни в Мръсната война в страната, като няколко пъти призовава да бъдат освободени жертвите на насилствените изчезвания. Той помилва повечето от военните офицери и предлага нови военни инвестиции.[2] Той осъжда и престъпленията на военните диктатури в други държави и критикува действията на двете страни във Фолкландската война. След смъртта на Балбин, той поема ръководството на Радикалния граждански съюз и се кандидатира за президент на изборите през 1983 г., които спечелва.

Като президент, той внася законопроект в Конгреса за отмяна на закона на автоамнистията, въведен от военното правителство. Той основава Национална комисия по изчезването на хора, която има за цел да разследва престъпленията на военните и в крайна сметка довежда до съдебен процес срещу хунтата.[3] Той влиза в конфликт и с профсъюзите, които на практика се управляват от Хустисиалистката партия. Освен това, Алфонсин слага край на конфликта в протока Бийгъл, увеличава търговията с Бразилия и полага усилия за посредничество в диалога между САЩ и Никарагуа. Той прокарва първите закони за развода в Аржентина и въвежда планове за подобряването на националната икономика, макар те да претърпяват неуспех. Създалата се хиперинфлация и последвалите я бунтове водят до загуба на партията на президентските избори през 1989 г.,[4] които са спечелени от перониста Карлос Менем.

След това той продължава да ръководите партията си в опозиция на президента Менем. Двамата договарят условията на поправка в конституцията на страната през 1994 г. Фернандо де ла Руа настава начело на фракция от Радикалния граждански съюз, която се противопоставя на пакта, и става президент през 1999 г. Срещу него, обаче, се надигат протест през декември 2001 г., а фракцията на Алфонсин предоставя подкрепа за перониста Едуардо Дуалде, който е назначен за президент от Конгреса. През 2001 г. Алфонсин е избран за сенатор от провинция Буенос Айрес, но на следващата година се оттегля от този пост, за да се фокусира върху възстановяването на партията си, която след падането на Дуалде е изгубила значителна част от силата си.[2] Алфонсин умира от рак на белия дроб на 31 март 2009 г. и получава голямо държавно погребение.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Infobae. Diez anécdotas de Alfonsín, el padre de la democracia moderna en Argentina. // 2013. Посетен на 30 октомври 2013.
  2. а б Raúl Alfonsín. // Encyclopædia Britannica, 27 март 2020. Посетен на 21 април 2020.
  3. Tedesco, Laura. Democracy in Argentina: Hope and Disillusion. United States, Frank Cass Publishers, 1999. ISBN 978-0-7146-4978-8. с. 66.
  4. Rock, David. Argentina, 1516 – 1987: From Spanish Colonization to Alfonsín. United States, University of California Press, 1987. ISBN 0-520-06178-0. с. 398. Посетен на 14 юли 2015.