Карлос Мояно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карлос Мояно
Carlos María Moyano
аржентински изследовател

Роден
Починал

Националност Флаг на Аржентина Аржентина
Научна дейност
Област Топография

Карлос Мария Мояно (на испански: Carlos María Moyano) е аржентински изследовател и военен топограф.

Произход и младежки години (1854 – 1876)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 ноември 1854 година в Мендоса, Аржентина, в семейство на земеделец. На 20-годишна възраст става военноморски офицер. През 1876 ​​г. служи на капитан Луис Пиедрабуена на шхуната „Санта Круз“.

Експедиционна дейност (1876 – 1887)[редактиране | редактиране на кода]

Участие в експедицията на Франсиско Морено (1876 – 1877)[редактиране | редактиране на кода]

През 1876 – 1877 г. участва в експедицията на Франсиско Морено като топограф. През 1876 г. тръгват от долното течение на река Чубут и достигат на юг до устието на река Санта Крус. През 1877 двамата се изкачват по Санта Крус и окончателно откриват извора ѝ – езерото Архентино (1466 км2, 50°15′ ю. ш. 72°30′ з. д.), и че в него от север се влива река Леона, изтичаща от езерото Виедма. Още по-нагоре и по-на север на 14 февруари откриват езерото Сан Мартин (1010 км2), оттичащо се в Тихия океан – в Бейкър фиорд.

Експедиции в Патагония (1878 – 1886)[редактиране | редактиране на кода]

През 1878 г. е повишен в чин лейтенант и му е поверено ръководството на военна експедиция в Патагония. Проследява и картира долното течение на река Сенгер, вливаща се от юг в езерото Мустерс, а при пълноводие и в езерото Колуе-Уапи. В устието на река Санта Крус основава селище, което става изходна база за неговите експедиции, а след това и за експедициите на други изследователи.

Следващата година отново е на път, този път стига чак до Пунта Аренас, на брега на Магелановия проток.

През 1880 – 1881 г. в ново пътешествие се изкачва по река Рио Чико (Южна) до извора ѝ, тръгва на север, покрай източните склонове на Патагонските Анди и открива горното течение на река Рио Десеадо, извираща от масива Сабальос (2746 м). На север от масива, на 215 м надморска височина, открива най-голямото аржентинско езеро Буенос Айрес (2 400 км2, 46°25′ ю. ш. 72°00′ з. д. / 46.416667° ю. ш. 72° з. д.), оттичащо се чрез река Бейкър в залива Бейкър на Тихия океан. От там продължава на север и на 46º ю.ш. изследва горния басейн на река Сенгер, събираща водите си по източните склонове на Патагонските Анди между 44º и 46º ю.ш. Спуска се по Сенгер до езерата Мустерс и Колуе-Уапи и по река Рио Чико (Северна) и по река Чубут достига до океана. Това му пътуване допринася за утвърждаването на Аржентина върху тези територии и потвърждава наличието на удобни райони за развитие на животновъдство.

През 1881 г. е представител на Аржентина на Международния географски конгрес във Венеция. След завръщането от конгреса прави ново пътуване в Патагония, като близо до брега открива големи залежи на въглища и каолин.

През 1883 г. извършва нова експедиция в най-южните части на Патагонските Анди, създава няколко населени места, в които пристигат заселници и по този начин окончателно утвърждава аржентинското присъствие в спорния с Чили район. На следващата година е назначен за първи управител на провинция Санта Крус. Организира създаването на нови селища – Пуерто Санта Крус, Рио Галегос и Пуерто Десеадо, и развива усилена дейност по тяхното заселване. През 1885 г. пътува до Фолкландските острови, където закупува овце за новите колонии. Там се запознава, а след това и оженва за дъщерята на британския управител на островите.

Експедиция на Огнена земя (1886 – 1887)[редактиране | редактиране на кода]

През 1886 и 1887 г. извършва експедиция на остров Огнена земя и основава най-южния град на света Ушуая.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Седемте проведени от Мояно експедиции в Патагония утвърждават присъствието на Аржентина в Патагония и на Огнена земя, откриват нови пътища и речни системи, по които масово прииждат нови заселници в изследваните територии. Общата дължина на изминатия път от Мояно по време на неговите пътувания надхвърля 8500 km.

Следващи години (1887 – 1910)[редактиране | редактиране на кода]

През 1887 г. напуска поста губернатор на провинция Санта Крус и се връща в Буенос Айрес. От 1892 до 1905 г. е директор на Службата по демаркацията на аржентинско-чилийската граница в Министерството на външните работи на Аржентина.

Умира на 7 октомври 1910 година в Буенос Айрес на 55-годишна възраст.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „A través de la Patagonia“, (1881, съавтор).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965, стр. 409 – 411.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Carlos Maria Moyano“ в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.