Карл Александър (Бранденбург-Ансбах-Байройт)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маркграф Карл Александър фон Бранденбург-Ансбах

Христиан Фридрих Карл Александър фон Бранденбург-Ансбах (на немски: Christian Friedrich Karl Alexander von Brandenburg-Ansbach; * 24 февруари 1736 в Ансбах; † 5 януари 1806 в дворец близо до Нюбъри в Западен Бъркшър в Англия) е последният маркграф на франкските маркграфство Ансбах от 1757 до 1791 г. и от 1769 до 1791 г. на маркграфство Байройт.

Той е вторият син на маркграф Карл Вилхелм Фридрих фон Бранденбург-Ансбах (1712 – 1757) и Фридерика Луиза Пруска (1714 – 1784), дъщеря на крал Фридрих Вилхелм I и София Доротея фон Брауншвайг-Люнебург. Майка му е сестра на Фридрих II.

След внезапната смърт на по-големия му брат Карл Фридрих Август на 9 май 1737 г. той става наследствен принц на княжеството. От 1748 до 1759 г. той следва в Утрехт. Като млад „граф фон Сайн“ то пътува до Торино и Савоя, вероятно по това време се заразява от сифилис и остава бездетен.

На 3 август 1757 г. той става маркграф на Бранденбург-Ансбах. На 22 ноември 1754 г. той се жени в Кобург за принцеса Фридерика Каролина фон Саксония-Кобург-Заалфелд (24 юни 1735 – 18 февруари 1791), дъщеря на херцог Франц Йосиас и Анна София, дъщеря на княз Лудвиг Фридрих I фон Шварцбург-Рудолщат. Бракът е бездетен. Той я изпраща в дворец Шванинген. Карл Александър има връзка с Хиполита Клайрон (1723 – 1803) и метреса британската писателка леди Елизабет Крейвен (1750 – 1828), за която се жени на 30 октомври 1791 г. в Лисабон. Бракът е бездетен.

През декември 1791 г. понеже е бездетен Карл Александър продава княжеството Ансбах заедно с маркграфството Байройт на Прусия на Фридрих Вилхелм II чрез таен договор (на 16 януари 1791) за доживотна пенсия (от 300 000 гулдена годишно) и тръгва на 19 май 1791 г. за Англия. На 2 декември Карл Александър подписва в Бордо своята абдикация. В Англия той се занимава с отглеждане на коне. Наполеон предава през 1806 г. княжеството Ансбах и 1810 г. княжеството Байройт на Кралство Бавария.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Susan Richter: Von der Verlockung, sich selbst zu leben – Die Abdankung des Markgrafen Friedrich Carl Alexanders von Ansbach-Bayreuth im Jahr 1791 vor dem Hintergrund des rechtlichen Statuswandels der öffentlichen zur Privatperson. In: Dies./Dirk Dirbach: Thronverzicht. Die Abdankung in Monarchien vom Mittelalter bis in die Neuzeit. Köln/Weimar/Wien 2010, ISBN 978-3-412-20535-5, S. 95–122.
  • Gerhard Taddey: Lexikon der deutschen Geschichte. Stuttgart 1998, ISBN 3-520-81303-3.
  • M. Spindler, A. Kraus: Geschichte Frankens bis zum Ausgang des 18. Jahrhunderts. München 1997, ISBN 3-406-39451-5.
  • Arno Störkel: Christian Friedrich Carl Alexander: Der letzte Markgraf von Ansbach-Bayreuth. Ansbach 1995, ISBN 3-925649-02-6.
  • Siegfried Hänle: Alexander (Markgraf von Brandenburg-Ansbach-Bayreuth). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 264–266.