Карл Йоахим Фридрих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карл Йоахим Фридрих
Carl Joachim Friedrich
германско-американски политолог
Роден
Починал
Научна дейност
Област Политология, конституционно право
Образование Хайделбергски университет
Учил при Алфред Вебер
Работил в Харвардски университет
Семейство
Баща Паул Леополд Фридрих

Карл Йоахим Фридрих (на немски: Carl Joachim Friedrich) е германско-американски политолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Карл Йоахим Фридрих е роден на 5 юни 1901 година в Лайпциг в семейството на професора по медицина Паул Леополд Фридрих и благородничка от пруската фамилия Бюлов. През 1925 година завършва Хайделбергския университет при Алфред Вебер, като през 1930 година защитава там и докторат. Още през 20-те години често пътува до Съединените щати, а от 1926 година преподава в Харвардския университет, утвърждавайки се като един от най-авторитетните специалисти по германска конституционна история. След налагането на националсоциалистическия режим в Германия през 30-те години приема американско гражданство.

Активен противник на националсоциализма, след Втората световна война Фридрих е съветник по конституционните въпроси на американската окупационна администрация в Германия, работи за денацификацията на страната и участва в създаването на конституцията на Западна Германия. През следващите години той е сред политолозите с водеща роля в изследването на тоталитаризма.[1]

Възгледите си тоталитаризма Фридрих излага в написаната в съавторство с младия Збигнев Бжежински книга „Тоталитарна диктатура и автокрация“ („Totalitarian Dictatorship and Autocracy“, 1956), която доразвива тезите на Хана Аренд с по-силен фокус върху комунизма и се превръща в един от първите трудове на зараждащата се съветология. В книгата тоталитаризмът се разглежда като закономерно развитие на традиционния авторитаризъм под влияние на напредъка на технологиите и разпространението на масовата демокрация.[2]

Карл Йоахим Фридрих умира на 19 септември 1984 година в Лексингтън.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Знеполски 2009, с. 29 – 30.
  2. Знеполски 2009, с. 46 – 51.
Цитирани източници
  • Знеполски, Ивайло. Тоталитаризмът – из историята на един незавършен дебат. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5.