Карл Рудолф (Вюртемберг-Нойенщат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карл Рудолф
Карл Рудолф, ок. 1770
Рицар на Елефантския орден

Карл Рудолф фон Вюртемберг-Нойенщат (на немски: Carl Rudolf von Württemberg-Neuenstadt; * 29 май 1667 в Нойенщат ам Кохер; † 17 ноември 1742 в Нойенщат ам Кохер) е херцог на Вюртемберг, третият от страничната линия Вюртемберг-Нойенщат (1716 – 1742), която изчезва след смъртта му. Той е известен като военачалник на датска и императорска служба na Свещената Римска империя.

Той е най-малкият син на херцог Фридрих (1615 – 1682) и съпругата му принцеса Клара Августа фон Брауншвайг-Волфенбютел (1632 – 1700), дъщеря на херцог Август II Млади фон Брауншвайг. Брат е на Фридрих Август (1654 – 1716), Фердинанд Вилхелм (1659 – 1701) и Антон Улрих (1661 – 1680).[1]

Карл Рудолф започва военна кариера. През 1687 г. като хауптман на свой 150 души той участва във войната между Република Венеция и Османската империя в Гърция.

Две години той сучаства в боевете на Мореа (днешен Пелопонес) и Негропонте (днешен Евбея). При обсадата на Негропонте той е ранен в гърдите. Патронът е намерен в дроба му при неговата аутопсия.

Карл Рудолф се връща през 1690 г. във Вюртемберг и започва служба на датска служба в Ирландия. Главнокомандващ на датската войска е брат му генерал Фердинанд Вилхелм. През 1692 г. двамата братя са изместени в Нидерландия. Те се бият заедно през 1698/1699 г. в Украйна против турците.

Карл Рудолф наследява през 1716 г. най-големия си брат Фридрих Август, който няма мъжки наследник. Той напуска датската войска след 25-годишна служба и се връща в родината си. През 1729 г. Карл Рудолф става императорски генерал-фелдмаршал.

През началото на 1737 г. той поема регентството за малолетния си роднина Карл Евгений в Щутгарт, син на херцог Карл Александер фон Вюртемберг († 12 март 1737). Вече доста стар той предава регентството през август 1738 г. на Карл Фридрих от лиията Вюртемберг-Оелс и се връща в Нойенщат.

Към края на 1742 г. Карл Рудолф се разболява и умира на 17 ноември в Нойенщат. С неговата смърт изчезва линията Вюртемберг-Нойенщат. Той е погребан в гробницата на църквата Св. Николаус в Нойенщат.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Карл Рудолф не се жени. От 1710 г. той живее заедно с Мария Терезия де ла Контри († 1748). Те нямат деца. Мария Терезия получава от 1737 г. титлата имперска графиня и след неговата смърт живее във вдовишката си резиденция Kilianschen Haus във Вайнсберг, тя е погребана в градската църква Св. Дионисиус в Некарзулм.[2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Albert von Pfister: Karl Rudolf. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 372 – 376.
  • Constantin von Wurzbach: Württemberg, Karl Rudolf Herzog. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 58. Theil. Kaiserlich-königliche Hof- und Staatsdruckerei, Wien 1889, S. 244
  • Christoph Eberlein: Carl Rudolph. In: Das Haus Württemberg. Kohlhammer, Stuttgart 1997, ISBN 3-17-013605-4, S. 227.
  • Harald Schukraft: Kleine Geschichte des Hauses Württemberg. Silberburg-Verlag, Tübingen 2006, ISBN 978-3-87407-725-5
  • Gerhart Nebinger: Zur Biographie des Herzogs Carl Rudolf v. Würtemberg, in: Genealogie, Heft 11 – 12/1994, S. 360/61.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Württemberg 3, genealogy.euweb.cz
  2. Das Haus Württemberg – ein biographisches Lexikon. Stuttgart 1997, S. 229, Nr. 4.4.9: Maria Theresia.